Кралицата не страдаше от предубеждения към хората с лошо око и не споделяше предразсъдъците на краля, но изпитваше известно уважение към здравия разум на съпруга си.
Тя обсипа фра Пачифико с въпроси, на които той отговаряше с откровеността на моряк и ентусиазма на бунтар. По негово мнение, не трябваше да се страхуват от разкриване на заговора, защото бяха взети всички предпазни мерки.
Кралят, кралицата и Ектън решиха да изпратят капуцина при Руфо, за да го предупреди за заговора в Неапол. Искаха също кардиналът да използува най-добре дарбите му, военни и религиозни.
След като има честта да обядва на една маса с техни сицилийски величества, фра Пачифико се завърна в Палермо в компанията на краля, кралицата и генерал-лейтенанта.
Монахът получи хиляда дуката, за да купи или наеме лодка, а останалата сума да подари на манастира си. Същата вечер той нае лодка с двама гребци за шест дуката и около полунощ се отправи на път. Към края на четвъртото денонощие заобиколиха остров Фарес и след два часа слязоха на бреза на Катона.
Ето писмото, което фра Пачифико връчи на кардинала:
„Скъпи кардинале,
Получих известие за пристигането Ви в Месина с най-голяма радост.
Вашата енциклика, която ни изпратихте, е образец на войнско и религиозно красноречие, и аз не се съмнявам, че, поддържана от голямата популярност на Вашето име, тя скоро ще ни осигури храбра и многочислена армия.
Изпращам Ви един от нашите приятели, когото също познавате: това е фра Пачифико от манастира на капуцините Сент Ерен. Той пристигна от Неапол и ни донесе добри и лоши новини. Както се казва в неаполитанската поговорка, в разказа му ще намерите и за ядене, и за пиене.
Добрата новина тази, че в Неапол мислят за нас, организират нова Сицилианска вечерня против тези разбойници якобинците. Лошата е, че са приели човек с лошо око, каноника Йорио, който сигурно ще ни донесе нещастие.
А това означава, скъпи кардинале, че повече от всякога разчитам на Вас и само във Вас виждам моето спасение.
Предавам фра Пачифико във Ваше разпореждане. Знаете, че той е храбър и предан слуга. Не се съмнявам, че ще Ви бъде доста полезен.
Не напускайте Катона и не навлизайте в Калабрия, без да ми изпратите подробен план за всичките Ви действия, военни и политически.
Ето какво ще Ви посъветвам преди всичко: не прощавайте на виновните, наказвайте ги без никаква милост, за назидание на всички, винаги когато се извърши престъпление. Излишното снизхождение, проявено от нас досега, е причина за бедственото положение, в което се намираме.
Да Ви пази Бог и да благослови всички Ваши дела, както Го моли и Ви го желае недостойният раб Божий, преданият Ви
Кардиналът имаше готово поръчение за фра Пачифико: трябваше да отиде при де Чезаре със заповед да съедини войските си с тези на Руфо.
От мнимия престолонаследник бяха дошли известия, и то твърде благоприятни. Откакто де Чезаре беше признат като Калабрийски херцог от интенданта на Бари и двете стари принцеси, никой вече не се съмняваше в това, че той е истинския принц.
След като прие в Бриндизи представителите на градовете от целия окръг, той тръгна за Таранто, където пристигна с триста човека.
Там той, Бокекямпе и приятелите им решиха, по съвета на господин дьо Нарбон и старите принцеси, да се разделят. Де Чезаре, с други думи, принц Франческо, и Бокекямпе, или Саксонския херцог, останаха в Калабрия. Останалите се качиха на наетата в Бриндизи фелука, за да доплуват до Таранто, а после до Корфу, където да чакат пристигането на руско-турския флот.
Ще кажем веднага, за да приключим с тези търсачи на приключения, че, щом излязоха в открито море, една туниска галера ги нападна и ги взе в плен. Наистина, английският консул ги изиска, и след няколко месеца им върнаха свободата. Но, тъй като бяха освободени твърде късно, за да вземат участие в събитията, които ни остава да разкажем, ние само ще успокоим читателите за съдбата им и ще се върнем при Чезаре и Бокекямпе, които, както видяхме, творяха истински чудеса.
От Таранто те заминаха за Мезание, където бяха приети с всички почести, подобаващи на предполагаемия им сан. В града останаха за кратко време, установиха ред в провинцията и си осигуриха поддръжката й за делото на роялистите в предстоящата борба.
В Мезание узнаха, че град Ория е демократически настроен. Те веднага се насочиха натам, събраха по пътя стотина души и установиха бурбонско правителство.
Там една след друга се заточиха делегации. Пристигаха не само от Лече, провинция Бари, но и от Базиликата, от противоположната страна на Калабрия. Де Чезаре приемаше пратениците с достойнство, но и с благосклонна признателност. Той казваше на всички, че преданите слуги на краля трябва да вземат оръжието и да се сражават против революцията. Любезният му прием и красноречието му увеличаваха броя на доброволците.