— Кой е сега кралски наместник? — попита де Чезаре, за да успокои съвестта си, въпреки че предполагаше какъв отговор Ще получи.
— Негово високопреосвещенство кардинал Руфо. Ето писмото, което трябва да предам на ваше височество.
На плика имаше надпис:
„До негова кралска светлост, монсеньор херцогът на Калабрия“.
Де Чезаре отвори писмото и прочете:
„Монсеньор,
Вашият августейши баща, Негово Величество Фердинанд, — да го пази Бог! — ми оказа честта да ме назначи за свой наместник, като ми поръча да освободя кралството му на материка, завладяно от френските якобинци и идеите им.
Като узнах за смелото начинание, което Вие, Ваше Височество, сте започнали, и за чудесната подкрепа, оказана на това начинание от Господ Бог, изпращам на Ваше Височество един от нашите най-ревностни и изпитани привърженици, за да Ви съобщи, че кралят, Вашият баща, — да го пази Бог! — в своето голямо снизхождение и доверие към мен, благоволи да постави Вас, Ваше Височество, въпреки по-високия ранг, който заемате, в зависимост от моите заповеди. Имам честта да моля Ваше Височество, веднага щом въдворите ред в провинциите, където сега се намирате, да се присъедините към мен с всичките си доброволци, въоръжение и провизии, за да тръгнем заедно срещу Неапол, където единствено можем да унищожим седмоглавата хидра на революцията.
Като предоставям изцяло на Ваше Височество избора на най-удобното време за присъединяването Ви към мен, си позволявам само да отбележа, че колкото по-скоро се извърши то, толкова по-добре ще бъде за осъществяването на общото ни дело.
Имам честта да бъда най-покорен слуга, поданик на Ваша Кралска Светлост
В писмото беше пъхната малка бележка, на която със ситен почерк беше написано:
„Капитан де Чезаре, вашата преданост е известна на краля и той я одобрява. В деня, когато се присъедините към мен, Вие ще се откажете от званието принц и ще приемете от мен длъжността бригаден командир.
Засега оставайте за всички престолонаследник и нека Бог ви пази така, както би Ви пазил, ако наистина бяхте такъв!
Този, който ще Ви предаде тази бележка, въпреки че е изцяло предан на делото ни, не знае нищо, и е по-добре да си остане с убеждението, че Вие действително сте Калабрийският херцог“.
Де Чезаре прочете писмата с най-голямо внимание, после ги предаде на Бокекямпе, докато фра Пачифико чакаше заповедите му на известно разстояние от тях.
— Можете ли да четете, приятелю? — попита Бокекямпе.
— По Божията милост, да, — отвърна монахът.
— Щом е така, тъй като негова светлост няма тайни от такъв предан слуга, и за да разберете колко ви цени кардиналът, негово височество ви позволява да се запознаете с писмото.
Фра Пачифико пое писмото от ръцете на мнимия Саксонски херцог, поклони се до земята и на свой ред го прочете.
— Добре, — каза де Чезаре след като писмото му беше върнато. — Ще спазим указанията на кардинала и ще накажем градовете, които са забравили дълга си и отхвърлят кралската власт. После незабавно ще се присъединим към него и ще се поставим под командването му.
— А аз, монсеньор? — попита фра Пачифико, като се изправи с целия си огромен ръст. — Какво поръчение ще ми дадете?
— Трябва ни пратеник, който преди нас да пристигне в Мартина и Таранто и да разпространи там нашите прокламации.
— Готов съм, — извика монахът като удари земята с тоягата си. — Ах, ако Джакобино беше с мен!
Младите хора не знаеха кой е този Джакобино и капуцинът им обясни, че това е магарето му, което беше оставил в Пицо преди отпътуването си за Сицилия.
Същата вече той тръгна за Мартина като носеше такъв товар с прокламации, който беше по силите само на неговия Джакобино.
XL
КЪДЕТО МНИМИЯТ КАЛАБРИЙСКИ ХЕРЦОГ ВЪРШИ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА ИЗВЪРШИ ИСТИНСКИЯТ
След отпътуването на фра Пачифико младите хора започнаха да обсъждат действията си в случай на съпротива от страна на двата града.
Те имаха малка армия, но тъй като тя беше въоръжена само с ножове и стари пушки, без оръдия не можеха да сторят нищо срещу крепостните стени.
В този момент съобщиха, че някой си Джовани Батиста Петручи моли за аудиенция. Ако монсеньор Калабрийският херцог не може да се приеме, той моли да се срещне поне с монсеньор Саксонския херцог, тъй като носи твърде важно известие.