Дон Джовани беше въведен веднага при двамата младежи. Той беше назначен от Партенопейската република за инспектор на морското ведомство. Току-що беше получил заповед да изпратят в Лече отряд кавалеристи и две оръдия с боеприпаси и пълно снаряжение.
Но вместо да ги изпрати в Лече, той ги предложи на двамата херцози.
Излишно е да казваме, че подаръкът беше приет с радост.
Де Чезаре назначи щедрия гостенин за главен инспектор на морското ведомство. Той му издаде свидетелство за благонадежност и го подписа с името на Калабрийския херцог. После, тъй като все пак трябваше да чакат връщането на фра Пачифико, за да узнаят може ли да разчитат на Таранто и Мартина или трябва да се боят от тях, двамата младежи решиха да тръгнат към Лече. Градът беше изпратил делегация с молба за помощ против републиканците и особено против Фортунато Андреоли, който беше завладял крепостта и съставил гражданска гвардия от стрелци и артилеристи.
Петручи изяви желание да участвува в похода, за да въодушевява кавалеристите с присъствието си.
Потеглиха в девет сутринта. По пътя към тях се присъединиха двеста-триста стрелци, които бяха избягали от града, тъй като не желаеха да служат против убежденията си. Тези привърженици на Бурбоните се обединиха с малката армия и общият им брой достигна повече от хиляда човека.
Така де Чезаре влезе в Лече с внушителни сили.
Андреоли се беше укрепил в замъка. Престолонаследникът поиска от него да се предаде и, след като получи отказ, заповяда да атакуват крепостта. Съпротивата не трая дълго. Още при първите изстрели гарнизонът отвори вратите и побягна.
Тази победа, макар и лесна, все пак имаше огромно значение. Това беше първата среща на роялисти и републиканци, при която пушечните изстрели бяха обърнали неприятеля в бяг.
Ние съзнателно повтаряме: „при първите пушечни изстрели“, защото оръдията бездействуваха: артилерия имаше, но липсваха артилеристи.
Радостта беше огромна. Всички камбани в Лече и околността зазвъниха празнично в чест на победата на монсеньор Калабрийския херцог. От илюминациите в града беше светло като ден.
На другата сутрин тук пристигна фра Пачифико, привлечен от звъна на камбаните. Той успешно беше изпълнил мисията си в двата града и носеше едновременно добри и лоши новини.
Добрите идваха от Таранто, който беше готов да отвори вратите си без нито един изстрел, а лошите — от Мартина, която щеше да се защищава до последна капка кръв.
Тогава решиха да разделят малката армия на две части. Едната, под командването на Бокекямпе, събра под бурбонското знаме всички жители на Таранто. Де Чезаре лично поведе другата към Мартина като се придвижваше съвсем бавно, за да се присъедини към колоната на Бокекямпе преди да са стигнали стените на града.
Таранто, както ги беше предупредил фра Пачифико, сам отвори вратите си, но в Мартина не беше така. Муниципалитетьт издаде указ за защита на града и обяви награда за главите на двамата херцози: три хиляди дуката за Калабрийския и хиляда и петстотин за Саксонския.
Може би някой ще сметне, че цената не беше много висока. Но какво да се прави, Мартина не беше богат.
На четвърт левга от града двете колони се съединиха и беше решено да щурмуват — почти безразсъдно решение при липсата на артилеристи.
Преди да стъпят в ръкопашен бой, се опитаха да постигнат съгласие с мирни средства. Извикаха тръбач, качиха го на кон и му връчиха прокламация към жителите на Мартина, в която се съобщаваше, че кралските войски не искат да навредят ни най-малко на населението и го молят само за едно — да се подчини на законните си монарси. Ако все пак жителите откажат да изпълнят справедливото искане, военните действия ще решат въпроса.
Тръбачът препусна под погледите на цялата армия и на двамата си началници, но не успя да изпълни поръчението. Когато стигна на разстояние пушечен изстрел от крепостта, се раздаде ужасен залп и човекът и конят паднаха в праха.
Но убит се оказа само конят. Ездачът стана и, макар че обратния път измина пеша, той му отне много по-малко време.
Де Чезаре и Бокекямпе веднага дадоха заповед за атака и под град от куршуми пометоха аванпостовете, разположени пред вратите, и ги принудиха да се върнат в града.
Но в този миг заваля ужасен дъжд, който премина в градушка и попречи на кралската армия да се възползува от победата си. А тъй като след дъжда веднага настъпи нощта, трябваше да отложат нападението за другия ден.
Фра Пачифико не взе участие в боевете, но не остана без работа.
В Лече, Таранто, по пътя, навсякъде сред доброволците той намираше монаси.