Почти всички от тях принадлежаха към младши ордени и се подчиняваха на устава на свети Франциск.
Фра Пачифико, естествено, чувствуваше известно превъзходство над тях. Той ги събра в един отряд и, за да не бездействуват оръдията, превърна монасите в артилеристи.
Вечерта в деня на битката, за голямо учудване на армията и двамата военачалници, се показаха дузина монаси, разделени на две шестици, всяка от които мъкнеше след себе си по едно оръдие. Те ги изкачиха на малка височина и насочиха гърлата им към градските порти.
Всичко това може да бъде обяснено съвсем накратко. Когато служеше на „Минерва“, фра Пачифико обслужваше едно от оръдията. Сега той не само че си спомни за предишния си занаят, но и обучи набързо двама от завербуваните монаси. Де Чезаре веднага го назначи за командир на артилерията.
Въпреки щастливата промяна в положението, която им обещаваше победа, де Чезаре прояви търпимост към жителите на Мартина и изпрати втори парламентьор със същото поръчение, както и първия. Но, когато го видяха, от стените веднага откриха огън.
В отговор на тази стрелба загърмяха оръдията на фра Пачифико и обсипаха защитниците на крепостта с убийствен ураган от картеч, който помете поне дузина републиканци и предизвика моментно объркване в редовете им.
Роялистките военачалници се възползваха от това. Те бяха корсиканци и бързо забравиха за мнимото си величие. Със саби в ръце се втурнаха към вратите.
Цялата армия с въодушевление ги последва. Калабрийците никога досега не бяха виждали принцовете да повеждат войските си и капуцини да стрелят с оръдия. Това им даде криле и те скоро нахлуха в града, като поток, който помита всичко по пътя си.
Жителите се опитаха да ги спрат, като се укрепиха в къщите, по площадите и в църквите. Но, преследвани на всяка крачка, разстрелвани в упор от нападателите, те не успяха да се обединят и бяха принудени да побягнат през противоположната градска порта.
Само една група републиканци се събра около дървото на свободата и падна под него до последния човек. Дървото беше превърнато в трески, а от тях запалиха огън, на който изгориха убитите, а заедно с тях и неколцина ранени.
Тук де Чезаре и Бокекямпе отново се опитаха да спрат клането, но победителите бяха обхванати от такава възбуда, че да се установи ред в Мартина се оказа много по-трудно, отколкото в другите градове.
След Мартина последва падането на Аквавива и нашите двама търсачи на приключения вече си мислеха, че в провинцията се е възцарило спокойствие, когато изведнъж разбраха, че град Бари току-що беше установил републиканско правителство и се беше заклел да го защищава до смърт. За него това беше по-лесно, тъй като французите му изпратиха по море подкрепление от седем-осемстотин човека.
Де Чезаре и Бокекямпе се колебаеха дали да нападнат Ба-ри, въпреки помощта на французите, или да оставят зад гърба си революцията, поддържана от френските щикове, и да се присъединят към кардинала.
Тогава се получи известие, че французите са напуснали Бари и се придвижват към Каза Масима. Те знаеха, че в колоната има едва седемстотин човека, докато тяхната армия беше три пъти по-многобройна. Двамата младежи решиха да атакуват редовната френска армия.
Но, за да бъде победата им по-сигурна, приятелите решиха да устроят засада. Де Чезаре остана с хиляда човека, а Бокекямпе с другите хиляда тръгна по пътя към Монтерони.
В долината той забеляза едно място, подходящо за засада, и разположи там войската си. Де Чезаре, напротив, се изкачи на хълма Каза Масима, стараейки се да привлече вниманието на неприятеля и да го насочи към засадата, подготвена от Бокекямпе.
Бокекямпе трябваше да нападне французите, а де Чезаре щеше да се възползва от безпорядъка, предизвикан от тази атака в редовете на французите, и да довърши поражението им.
Де Чезаре взе от Мартина и Аквавива контрибуция от дванадесет коня, които предаде на Фра Пачифико за артилерията. Дванадесетте монаси, които се упражняваха в стрелба по три пъти дневно, бяха станали отлични артилеристи.
Този път монахът разположи оръдията си на пътя, за да може да помогне там, където е необходимо.
Всичко се случи както беше предвидено, с изключение на развръзката. Французите, увлечени от де Чезаре и хората му, които те бяха забелязали на върха на хълма, попаднаха с целия си отряд в засадата на Бокекямпе.
Нападнати яростно, незнаещи какво да правят, неприятелите се объркаха. Но после, като разбраха с какъв враг трябва да се сражават, те се групираха на върха на хълма и се хвърлиха към Бокекямпе в атака на щик.
В този момент по волята на случая сред роялистите плъзна слухът, че голяма колона патриоти е напуснала Бари, за да ги удари в гръб. Това предреши изхода на борбата. Гвардейците и стрелците от Лече побягнаха първи, останалите последваха примера им.