— Аз не мога да определям времето на генерал Шампионе, — отвърна Фейпу, но ще си позволя да отбележа, че Директорията бърза и че трябва да изпълним намеренията на моето правителство, колкото може по-скоро.
— Така да бъде. Считам, че четиридесет и осем часа не заплашват държавата с гибел; поне се надявам на това. Така, че гражданино комисар, в други ден, в същия час, ще ви чакам тук.
Фейпу се поклони и излезе, но не смирено и безмълвно като Межан, а шумно и заплашително, като Тартюф, който уведомява Оргон, че къщата вече му принадлежи.
Шампионе само повдигна рамене. После каза:
— Кълна се в честта си, Салвато! Вие ме напуснахте само за миг, а ме заварихте между две зли създания: лешояд и чакал!
— Знаете, скъпи генерале, — засмя се Салвато, — че при първата ваша дума ще хвана единия за яката, а другия ще сритам по задника.
— Нали ще останете с мен, скъпи приятелю, за да посетим заедно Авгиевите обори? Прекрасно знам, че не можем да ги разчистим. Но поне ще се постараем да не се изцапаме.
— С удоволствие, знаете, че съм на ваше разположение. Но имам две извънредно важни известия.
— В живота ви се е случило нещо прекрасно. Това ме радва и не ме учудва. Лицето ви сияе от щастие.
Салвато се усмихна и протегна ръка на Шампионе.
— Да, действително съм щастлив, — каза той. Но известията ми нямат нищо общо с това. Кардинал Руфо е пресякъл пролива и е дебаркирал в Катона. Изглежда, Калабрийският херцог също е тръгнал на поход и е слязъл в Бриндизи.
— Дявол да го вземе! Наистина важни известия, скъпи Салвато! Смятате ли, че са достоверни?
— Уверен съм в първото, защото го узнах от адмирал Карачиоло, който лично е видял кардинала с триста-четиристотин души и кралското знаме. Готвел се да тръгне за Палми и Милето, където бил сборният пункт на новобранците. Колкото до второто известие, адмиралът не е много уверен в него, тъй като не смята, че калабрийският херцог е способен на толкова решителна стъпка. Във всеки случай, който и да е разпалил пожара, цяла долна Калабрия и Тера ди Отранто горят в огъня на бунта.
В този момент доложиха за военния министър.
— Да влезе! — оживено извика Шампионе.
Няколко дни по-рано, прославеният патриот и главнокомандуващият имаха сериозен спор по въпроса за контрибуциите, но сега, пред лицето на сериозните събития, враждата беше забравена и министърът се явяваше да моли за съвет, а, ако е необходимо, и да получи заповеди.
— Добре дошли, — каза му Шампионе с присъщата му приветливост. — Тъкмо щях да пратя да ви търсят.
— Знаете ли какво става?
— Да. Предполагам, че ще ми съобщите за двойното дебаркиране?
— Точно така. Адмирал Карачиоло, от когото научих новината, ми каза, че е видял в Салерно гражданина Салвато и му е разказал всичко.
— Гражданинът Салвато вече ми предаде новините, — каза Шампионе. — Най-важното сега е да се изпратят надеждни хора срещу метежниците. На трябва да допуснем разпространяването на метежа извън Калабрия и Тера ди Отранто. Сега ще заповядам на Дюем да тръгне за Апулия с шест хиляди французи. Ще присъедините ли към него един неаполитански корпус и някого от вашите генерали?
— Да. Еторе Карафа с хиляда човека. Само, че той ще поиска да бъде в авангарда.
— Толкова по-добре!
— А имате ли хора в Базиликата?
— Да. Вилньов с неговите шестстотин войника сега е в Потенца. Но да ви призная откровено, не бих искал моите французи да се сражават с войските на кардинала. Ако победят, това ще бъде безславна победа, а ако претърпят поражение, то ще е позорно. Изпратете там неаполитанци и калабрийци. Освен мъжеството, тях ги въодушевява и злобата.
— Имам един ваш човек, генерале, или, по-точно, — наш, Скипани.
— Говорих два пъти с него. Стори ми се изпълнен с мъжество и патриотизъм, но още му липсва опит.
— Вярно е, но в дните на революция храбреците бързо стават генерали. Вашите Гош, Марсо и Клебер станаха генерали веднага, но това не попречи на таланта им. Ща дадем на Скипани хиляда и двеста неаполитанци и ще му заповядаме да обедини всички патриоти, които бягат от кардинала и бандитите му… Първият корпус — Дюем със своите французи и Карафа с неаполитанците, след като усмирят Апулия, ще влязат в Калабрия, а Скипани с калабрийците си само ще задържа Руфо и неговите санфедисти. Целта на Карафа ще е да побеждава. Целта на Скипани ще бъде да оказва съпротива. Само че, генерале, помолете Дюем да победи по-скоро, тъй като Апулия храни целия ни край, а бурбоните и англичаните не позволяват да докараме оттам пшеница и брашно. Кога бихте могли да ни дадете Дюем и войниците му?