Гражданинът Фейпу, който се беше погрижил да назначи тъста си за касиер, събирател на налозите, не пропусна да се яви в уреченото време и видя Шампионе на същото място, където го беше оставил, като че ли за тези четиридесет и осем часа генералът не беше напускал креслото си.
Шампионе му кимна с глава без да става и посочи с поглед креслото срещу себе си.
— Е? — попита комисарят по гражданските дела.
— Закъсняхте, господине, — отвърна генералът.
— Как! Закъснял съм да получа контрибуцията?
— Не. Закъснели сте да организирате получаването й така, както, както правят в Рим. Макар трите сантима да са прекалено много, оставям ви ги.
— Защото не можете да постъпите иначе, признайте си!
— О! Признавам от цялата си душа. Ако можех да ви попреча да вземете дори едно дение от франк, веднага бих го сторил. Та нали вашият труд се свежда само до събиране на сумите, а това ви носи чудесен доход — над два милиона.
— Как така, генерале? Нима контрибуцията, наложена на Неаполитанското кралство е не повече от шестдесет милиона?
— Шестдесет и пет. Аз ви казах „над два милиона“, но ако трябва да бъда точен, това са два милиона, сто и петдесет хиляди франка.
— Не ви разбирам, генерале.
— Не разбирате? Всичко е толкова просто. След като намерих в Неаполитанската аристокрация и буржоазия не врагове, а съюзници, аз тържествено обявих, че се отричам от правата на завоевателя и изисквам само контрибуция от шестдесет и пет милиона франка за издръжка на освободителната армия. Разбирате, господине, че прогоних Неаполитанския крал, не за да струвам на Наполеон по-скъпо, отколкото му е струвал монархът, и че разбих оковите на неаполитанския народ, не за да го правя роб на Френската република. Само варварин, някой Атила или Хайзерих, може да опорочи победа като нашата, победа на принципите, отнемайки с въоръжена сила имуществото и собствеността на народа, при когото е дошъл с обещание за свобода и щастие.
— Съмнявам се, че Директорията ще приеме тези условия.
— Длъжна е да ги приеме, господине, — надменно каза Шампионе, — защото аз не само го поставих в пълното си право, но ги подписах, и те бяха приети от неаполитанското правителство. Излишно е да споменавам, че имате пълното право на контрол, и че ако можете да ме уличите в нещо нередно, аз от все сърце ви позволявам да го сторите.
— Позволете ми да забележа, генерале, че разговаряте с мен така, като че ли не познавате инструкциите на Директорията.
— Напротив, господине. Вие говорите така, като че ли не знаете датата на написването им. Тя е пети февруари, нали?
— Да. И какво от това?
— Моят договор с неаполитанското правителство е подписан на първи февруари. Значи, пет дни преди вашата инструкция.
— Значи, не признавате решенията на Директорията?
— Не, напротив, признавам ги като самовластни, невеликодушни, небратски, антирепубликански, антифренски, и им противопоставям моя договор.
— Чуйте ме, генерале, вярвайте, че е по-добре, вместо да се караме като глупаци, да се разберем като умни хора. Неапол е нова страна и тук могат да се спечелят милиони.
— Крадците могат, знам това. Но за сега в Неапол те няма какво да правят. Обмислете спокойно думите ми, господин комисар, и заминете за Рим, колкото може по-скоро. Забравили сте няколко къса месо по костите на скелета, който някога е бил римски народ. Побързайте да ги изкълвете, иначе гарваните няма да оставят нищо на лешоядите.
Шампионе стана и с пълен с презрение жест посочи на комисаря вратата.
— Добре, искате война, генерале. Ще я получите.
— Така да бъде, войната е моята професия. Но да печелите от конфискацията на имущества, от реквизиция на стоки и боеприпаси, от съмнителни продажби, от подправени или фиктивни отчети — това не е моя работа. Да оставя без поддръжка гражданството на Неапол, братята на парижките граждани, и да конфискувам имуществото на емигрантите в страна, където няма емигранти, — това не е моя работа. Най-после, да ограбвам банките, където се пазят оскъдните спестявания на хората, и като най-груб варварин да разравям гробницата, наречена Помпей, — това също не е моя работа. А ако вие го вършите, господине, предупреждавам ви, че докато аз стоя тук, няма да го допусна.
Същата сутрин Шампионе заповяда да разлепят договора му с неаполитанското правителство, който задължаваше града да изплаща шестдесет и пет милиона контрибуция на френската армия.