Шампионе беше отмъстен. За нещастие, това отмъщение беше позор за Франция. Към острата нравствена болка се присъединяваше и горестната гледка на нещастните войници, които, боси и раздърпани, съпровождаха злочестата си плячка.
Шампионе видя как бягаха същите нещастни войници, които беше водил към победи. Той видя съблечените и боси, тези, които беше облякъл, умиращи от глад тези, които беше нахранил, сираци тези, чиито баща беше той. Това бяха ветераните от неговата армия в Самбра и Маас!
Когато разбраха, че този, който беше техен генерал, се намираше в затвора, войниците поискаха да го разрушат и под командването на Шампионе отново да тръгнат в настъпление. Шампионе отказа да поведе ветераните си като командир. Той грабна пушката, за да се сражава като доброволец. За щастие, неговият защитник му попречи.
— Какво ще си помисли вашият приятел Жубер, когато узнае какво сте направили, — каза той. — Жубер, който подаде оставка при вестта, че са ви отнели шпагата. Ако искате да ви убият без съд, ще започнат да ви говорят, че нарочно сте приключили със себе си, тъй като се смятате за виновен.
Този довод го убеди. Няколко дни след отстъплението на французите, при напускането на Торино, генерал Муро, сменил Шерер на поста главнокомандуващ италианската армия, заповяда да пратят Шампионе в Гренобъл. Това беше почти родният му край.
По странна игра на случая, спътници на генерала се оказаха Мак, който му беше предал шпагата си в Казерета, и папа Пий VI, когото революцията изпрати да умре в Валанс. Шампионе трябваше да бъде съден именно в Гренобъл. Пред съвета на петстотинте Мари Жозеф Шение извика: „Вие предадохте на военен съд Шампионе, за да го накарате да се покае, че е отхвърлил последния трон в Италия!“
Като първи свидетел беше призован Вилньов.
— Защо не призовете всички очевидци на неговите победи? — започна той. — Показанията им ще бъдат толкова единодушни, колкото и възмущението им. Чуйте думите на прославения историк: „Несправедливата власт може да причини зло на честния човек, но не може да го обезчести“.
Настъпи тридесети прериал, когато от правителството на Директорията бяха изгонени Трейяр, Ларивиер-Лено и Мерлен и назначени Гойе, Роже, Дюко и генерал Молен.
Камбасерес получи министерството на правосъдието, Франсоа дьо Нюшато — министерство на вътрешните работи, Бернадот беше назначен за военен министър.
Той веднага прекрати като срамен и антинационален процеса срещу Шампионе, неговия другар по оръжие от армията в Самбра и Маас, и му написа следното писмо:
„Скъпи ми приятелю,
Изпълнителната власт на Директорията с декрет от 17 този месец Ви назначава за главнокомандуващ на Алпийската армия.
Тридесет хиляди човека с нетърпение чакат минутата отново да тръгнат в настъпление под Ваша команда. Петнадесет дни вие бяхте арестуван. Общественото мнение обвинява днес Вашите гонители, Вашето дело става общо национално. Може ли да желаете по-щастлива съдба?
Някои намират в революцията повод за обвинение към републиката. За хората като Вас несправедливостта е само причина за още по-голяма любов към отечеството. Искаха да Ви накажат за това, че сте събаряли тронове. Вие ще отмъстите като събаряте троновете, които ще заплашват нашето правителство.
И така, на път! Покрийте с нови лаври следите от Вашите окови. Изтрийте, не, по-добре запазете тези почетни знаци: в името на свободата е добре непрекъснато да имаш пред очите си следите на деспотизма.
Прегръщам Ви, защото Ви обичам.
Шампионе потегли, за да поеме командването на Алпийската армия. Но злата съдба на Франция успя да вземе връх над щастливия му жребий. Жубер, който беше откраднал от армията си 15 скъпоценни дни, за да ги посвети на жена си, изгуби сражението при Нови и беше убит.
Не толкова щастлив, колкото своя приятел, Шампионе изгуби сражението при Фоскано и, вместо да бъде убит, се разболя тежко и умря с възклицанието:
— Щастлив е Жубер!
Последната си въздишка Шампионе изпусна в Антиб. Погребаха го в Квадратния форт. В чекмеджето на писалището му не намериха дори и сто франка и главният щаб го погреба на свои разноски.
XLV
АРМИЯТА НА СВЯТАТА ВЯРА
На шестнадесети март, в същия час, когато Шампионе напускаше Неапол, кардинал Руфо пристигна в малката община Борджа и посрещна делегацията на град Катанадзаро.
Тя се състоеше от председателя на съда, дон Винченцо Пет-роли, кавалера дон Антонио Перуколи, адвоката Саверио Ландара, дон Антонио Греко и дон Алесандро Нава.