Към края на третия ден той също потегли. Но тъй като трябваше да измине три прехода по брега на морето и да заобиколя населените места, Руфо поръча на дон Гаетано Перучоли да натовари няколко каруци с хляб, сухари, шунка, сирене и брашно, след което тръгна за Контрона.
Към края на третия ден стигнаха до река Крокия, която беше придошла от дъждовете и разтопен сняг. По време на преминаването, което беше твърде трудно и предизвика пълно объркване, дон Гаетано с хората си и всички провизии изчезнаха. Отговорникът по продоволствието беше се възползвал от случая не по-зле от Алонзо Панцанера. Още в първите дни от назначението си той побърза да заложи основния камък на своето богатство.
Тази нощ всички си легнаха с празни стомаси. Усетиха се за изчезването на Перучоли по пълното отсъствие на всякакви провизии. На другия ден, за щастие, след две левги се натъкнаха на хамбар, пълен с превъзходно брашно, и на стадо подивели свине, каквито се срещат на всяка крачка в Калабрия. Тази двойна манна небесна зарадва гладните пустинници и незабавно се превърна в супа със сланина. Кардиналът яде както всички, въпреки че беше петък, постен ден. Но, поради високия си сан, Руфо можеше да опрости този грях на цялата си армия.
Кардиналът беше учуден и от появата на маркиз Таконе, назначен от генерал Ектън за касиер на санфедистката армия. Кардиналът се намираше в хамбара и беше в лошо настроение: не беше ял от обяд на предния ден. Той помисли, че Таконе му носи петстотинте хиляди дуката, които не можа да му даде в месина, или, по-точно, се престори, че мисли така.
— А, вие ли сте, маркизе? — поздрави го той. — Негово величество ме уведоми, че сте намерили моите пари и сега ми ги носите.
— Аз? Негово величество е бил подведен.
— Какво смятате да правите тук, тогава? Да не сте решил да се запишете доброволец?
— Изпраща ме генерал Ектън.
— С какво звание?
— Ковчежник на армията.
Кардиналът се разсмя.
— Нима мислите, — попита той, — че аз разполагам с петстотин хиляди дуката, за да допълня с тях вашия милион?
— С тъга забелязвам, че Ваше Високопреосвещенство ми няма доверие.
— Грешите, маркизе, мое Високопреосвещенство ви обвинява в кражба. И докато не ми представите доказателства за противното, ще настоявам на това обвинение.
— Господине, — каза Таконе като взе чантата си, — ще имам честта да ви докажа, че тази сума, както и много други, е била употребена за различни нужди по заповед на генерал Ектън.
Кардиналът погледна документите и, тъй като му се сториха не само извънредно важни, но и твърде любопитни, взе от маркиза чантата и повика часовоя.
— Извикай двама твои другари, за да хванат този господин за яката, да го съпроводят четвърт левга и да го оставят на пътя. Ако пожелае да се върне, стреляйте по него, като по куче, защото кучетата уважавам повече от крадците.
После, като се обърна към вцепенения маркиз, каза:
— Не се безпокойте за документите си. Ще снема от тях точно копие и ще ги пратя на краля. Връщайте се в Палермо, документите ще пристигнат заедно с вас.
Руфо беше открил истинска находка. Ето какво пише по този повод Доменико Сакинели, авторът на знаменитите „Исторически мемоари за живота на кардинал Фабрицио Руфо“.
„Като видя тези документи за секретни разходи, — пише той, — кардиналът се убеди, че най-злият враг на краля беше Ектън. Ето защо той писа на краля и му препрати всичките документи на Таконе, от които предвидливо сне копия.
«Господарю, присъствието на генерал Ектън н Палермо заплашва безопасността на Ваше величество и кралското семейство…»“
Сакинели, който, след като беше секретар на кардинала, стана негов историк, е доловил само тази фраза, тъй като кардиналът е бързал да изпрати писмото на краля.
Единственото, което можем да твърдим с пълна увереност, е че, петстотинте хиляди дуката никога не се намериха.
Като узна за изчезването на Перучоли, кардиналът реши да отложи преминаването през реката, която се беше разляла от дъждовете.
Докато се събираха нови припаси за експедицията, нивото на водата спадна. На 23 марта сутринта Руфо даде заповед да се възобнови походът, пръв скочи на коня и, макар че водата стигаше до кръста му, благополучно премина реката.
В момента когато стъпи на противоположния бряг го посрещна запъхтян пратеник. Той съобщи, че на 22 март град Котрона е бил превзет. Тази новина беше посрещната с виковете: „Да живее кралят! Да живее Религията!“.
Кардиналът продължи пътя си с форсиран марш и, като мина през Кутро, достигна на 25 март, вторият ден от Пасхата, околностите на Котрона. Над града се издигнаха гъсти пушеци, което показваше, че пожарите все още не са изгасени. Руфо чуваше пушечни изстрели, викове и вопли и разбра, че присъствието му е крайно необходимо.