Той препусна коня си. Но едва беше преминал градските порти и се спря като вкаменен: улиците бяха осеяни с трупове, домовете бяха разрушени, с изпочупени прозорци, някои от тях догаряха.
Котрона е всъщност древната Котрона, съперницата на Сибарис. Тя е била столица на една от древните републики на Велика Гърция в Брутия. За чистотата на нравите си и мъдростта на своите институти Кротона е била задължена на Питагор, който основал там своята школа. Кротона е била родина на много прославени атлети и сред тях знаменития Милон, който превързал главата си с въже, а после го разкъсал, напрягайки мускулите на слепоочията си.
Той обиколил арената, носейки на раменете си бик, а след това го убил с един удар на юмрука си и го изял още на същия ден. Кротона е била опустошена от Пир, завладяна от Ханибал и отново отвоювана от римляните, които основа и там свое селище. По времето на нашия разказ Котрона беше само малко градче, което беше запазило името на предшественика си. Имаше замък покрай морето, остатъци от укрепления и стени, които правеха Котрона добре укрепена крепост.
Тъй като републиканците в града бяха болшинство, кралският гарнизон трябваше да се примири с тях. Началникът му, Фолия, беше арестуван като роялист и на мястото му назначиха капитан Дюкарн, който да тогава беше затворник, заподозрян, че е якобинец. Фолия зае мястото му в тъмницата.
Към този гарнизон трябваше де се присъединят всички патриоти, избягали от Руфо и Чезаре. Всички те сега се намираха зад крепостните стени, както и с тридесет и двама французи, пристигнали от Египет.
Тези французи бяха главната защита на града. От тридесет и двама петнадесет загинаха в битките.
Двете хиляди, изпратени от кардинала срещу Котрона, нарастваха по пътя като снежна топка. Всички селяни от околностите на Котрона и Катанадзари, които можеха да носят оръжие, се присъединиха към похода на роялистите. Освен това, близо до Котрона заеха най-добрите позиции много въоръжени хора от тези, които се събират по всякакъв повод и по всяко време, изчаквайки момента, за да „нанесат удар“. Докато чакаха, те прекъсваха, за да не бездействат, връзките на града с околните селища.
Сутринта на 21 март, Велики четвъртък, парламентьорът капитан Дардано беше изпратен в Котрона. Гражданите го пуснаха в крепостта със завързани очи. Той показа грамотите, подписани от кардинала, но, изглежда, в тях липсваше нещо, тъй като капитанът беше хвърлен в тъмница, съден от военен съд, и осъден на смърт като бандит.
Санфедистите решиха, без да губят нито минута, да освободят Дардано, ако е още жив, и да отмъстят за него, ако е мъртъв. Затова те се обърнаха към своя водач Панцанера, взеха за по-голяма сигурност и един местен жител, приближиха се през нощта към градските стени и заеха изгодна позиция от север. Под покрива на тъмнината те поставиха няколко оръдия с две линейни роти. Останалите три-четири хиляди човека се скриха в доловете, без да обръщат внимание на дъжда, който се лееше из ведро, като търсеха убежище само за патроните и пушките.
Така прекараха цялата нощ срещу Разпети петък, а на разсъмване командуващият похода подполковник Перец изпрати към крепостта, като предизвикателство, няколко снаряда и гранати.
Като чуха оръдейния грохот и видяха линейните роти, които стояха без всякакво прикритие, кротонците помислиха, че кардиналът се е приближил към стените на града с редовна армия.
Тъй като крепостта беше слабо укрепена и можеха да окажат нищожна съпротива, решиха да съберат военния съвет. Помолиха за съвет френския подполковник, който заяви, че има само две решения и той, като чужденец, ще се присъедини към мнението на мнозинството…
Тези две решения бяха:
Или да приемат условията на кардинала и веднага де освободят парламентьора; или да направят излаз и да прогонят бандитите, изчаквайки пристигането на френската армия, която, според слуховете се придвижваше към Калабрия.
Взеха второто решение. Френският подполковник построи войската си в боен ред и се подготви за излаз, от който зависеше спасението или гибелта на града.
В девет сутринта на разпети петък, под звуците на барабаните, републиканците излязоха от града. Роялистите представиха на неприятеля съвсем тесен фронт и го оставиха да изпълни лъжливата маневра, благодарение на която републиканците помислиха, че са обкръжили врага. Но едва започна артилерийският огън, когато доброволците, по съставения от Панцанера план, се вдигнаха отдясно и отляво, оставяйки в центъра, за заблуждение на патриотите, двете линейни роти и артилерията. После, възползвайки се от благоприятния релеф на местността, двете крила трябваше да ударят противника във фланг, стреляйки надясно и наляво, което благодарение на точните стрелци, имаше съкрушителен резултат.