Знаем, че чувствата на Фердинанд, особено тягостните, не бяха много трайни. Той въздъхна веднъж за Сймон Бекер, два пъти — за Андреа, обеща си да накаже Луиза Сан Феличе и веднага се предаде на изцяло противоположни чувства, които предизвикваха у него четирите младички монахини и абатисата, за която най-малкото му желание беше като заповед на самия Господ Бог.
Страстта на краля към лова беше общоизвестна. За това в Палермо всички се учудиха когато през нощта пристигна куриер със заповед до останалите ловци да забавят тръгването си с четиридесет и осем часа. Пратеникът трябваше да успокои жителите на Палермо с новината, че лекарят на светата община предписва на краля само ароматни вани.
Когато куриерът тръгна по обратния път Фердинанд вземаше първата си вана. Летописът не споменава, дали стаята на абатисата е била разположена, като тази на председателя Кардило, срещу спалнята на краля, и поискал ли е той в четири сутринта да види как ще изглежда майката по нощна шапка. Съобщават ни само, че кралят е останал в манастира цяла седмица, че пет дни подред е ловувал, че ловът е бил обилен, че монархът се е забавлявал от цялата си душа и че монахините са имали всички развлечения, които кралското присъствие би могло да им достави.
Кралят даде тържествено обещание да се върне и само при това условие светите гълъбици се съгласиха да пуснат Фердинанд, когото бяха обкръжили с крилата си.
На половината път до Палермо ги пресрещна пратеник на кардинала. Той носеше писмо с всички подробности, за превземането на Котрона и ужасите извършени там. Руфо съжаляваше за тези жестокости, като се оправдаваше, че градът е бил превзет в негово отсъствие и той не е могъл да ги предотврати.
Той питаше краля какво да прави с 17-те французи, които бяха затворени в крепостта.
Фердинанд нямаше никакво желание да се бави, за да изрази на кардинала удовлетворението си. Във Вилафрати го чакаше обяд. Той поиска перо и мастило и написа следното послание:
„Вилафрати, 5 април 1799 г.
Ваше Високопреосвещенство,
Получих писмото ви от 25 март, което ми разказваше за този нещастен град Котрона. Грабежите ме огорчиха много, въпреки че жителите напълно са го заслужили, щом са устроили бунт против мен. Ето защо не проявявайте никакво милосърдие. Колкото до французите, веднага ще изпратя заповед, за да ги прехвърлите във Франция, тъй като те са една раса, заразена от чума, и трябва да ги държим по-далече от себе си. На свой ред аз също ще Ви съобщя новини. Получих две писма от Тръбридж. Тъй като никой около мен не знаеше английски, веднага ги изпратих в Палермо, за да може лейди Хамилтън да ги преведе. Чирчело, който разбира някоя дума английски, твърди че Тръбридж иска да му пратя съдия, за да осъжда на смърт бунтовниците. Писах на Кардило сам да избере съдия и да го изпрати. Така че, ако е изпълнил заръката ми, уверявам Ви, там вече са обесени доста негодници.
От своя страна Ви съветвам, Ваше Високопреосвещенство, да действувате според моите указания. «Щедър побой и оскъдна храна са най-доброто възпитание», гласи неаполитанската пословица.
Ние с голяма тревога очакваме новини от милите ни руснаци. Ако пристигнат скоро, надявам се с помощта на Господа Бога бързо да приключим с тази проклета история.
За съжаление, все още вали, а дъждът може да попречи на действията ни. Надявам се, че той няма да навреди на Вашето здраве. Нашето, слава богу, е добро, а и да беше лошо, новините, които получаваме от Вас, биха го поправили. Да пази Господ Бог и да благослови за напред всички Ваши начинания, както го желае недостойният раб Божий
В писмото има една фраза, която ние преиначихме, за да не озадачаваме читателя, които не е запознат с италианския език, или, по-точно, с неаполитанското наречие: „сега там са обесени вече много репи“.
Всеки, който се е разхождал по улиците на Неапол, е виждал особено калабрийско сирене, което виси от таваните на търговците. То е много твърдо и има формата на голяма ряпа. В средата на твърдата маса има бучка масло, която поради пълната липса на въздух може да се запази няколко години. Това сирене се окачва за шийката.
Колкото до пословицата: „Щедър побой и оскъдна храна са най-доброто възпитание“, мисля, че тя не се нуждае от тълкуване. Всеки народ е слушал от някой от кралете си подобни пословици и много са вдигали революции, за да получават повече храна и по-малко бой.