Докато момъкът вадеше главата, от кошницата изпадна бележка. Тръбридж я вдигна. Тя беше адресирана до него.
„До коменданта на английската станция
Салерно, 24 април сутринта
Господине, като верен слуга на Негово Величество, да го пази Бог! — имам честта да поднеса на Ваша светлост главата на дон Карло Гранозио ди Гафони, който служеше под командата на проклетия комисар Фердинанд Руджи. Споменатия Гранозио беше убит от мен в местността Пуджи при опит за бягство.
Моля Ваша светлост да приеме тази глава в знак на моята преданост към короната.
— Перо и хартия! — извика Тръбридж. После написа на италиански:
„Аз, долуподписаният, потвърждавам, че получих главата на дон Карло Гранозио ди Гафони в добро състояние и при пръв удобен случай ще я изпратя на краля в Палермо, който несъмнено ще оцени този подарък.
Той зави в бележката една гвинея и я подаде на младежа. После даде знак на един от своите матроси да сложи главата в чувала, а чувала да постави в кошницата и да я отнесе в неговата каюта.
И с равнодушието, присъщо само на англичаните, той каза:
— Голям веселяк е бил този приятел! Жалко, че ще трябва да се разделим с него.
Действително, още на другия ден се представи удобен случай и ценният подарък на дон Джузепе Манютио Витела беше изпратен на Негово Величество в Палермо.
XLVII
ЕТОРЕ КАРАФА
Читателят помни, че в писмото си до лорд Нелсън Тръбридж споменаваше две крупни загуби на неаполитанските патриоти — при Андрея и Салерно.
Тази новина, достоверна само наполовина, беше следствие от един план, изработен от Мантоне, военният министър на републиката, и главнокомандуващия Шампионе. Когато Шампионе напусна Неапол, двете колони бяха вече на път.
Тъй като всяка от тях включва по някой от нашите главни персонажи, ние ще ги последваме, едната в триумфалния и марш, а другата — в нейното поражение.
По-голямата от двете колони, съставена от шест хиляди французи и хиляда неаполитанци, се насочи към Апулия. Трябваше да се освободи житницата на Неапол, блокирана от английския флот и почти изцяло овладяна от привържениците на Бурбоните.
Шестте хиляди французи бяха командвани от генерал Дюем, докато начело на неаполитанците стоеше един от главните герои на тази история, Еторе Карафа, граф ди Руво.
Първият град, който им се изпречи, беше Андрея, старо имение на рода му, а той беше негов владетел.
Андрея беше добре укрепена. Но ди Руво се надяваше, че градът, който му принадлежеше, няма да се противи на думата му. Затова той употреби всички средства, за да убеди жителите да вземат страната на републиканците. Но всичко беше напразно и той разбра, че ще бъде принуден да употреби най-силните аргументи на кралете-тирани и народите-роби, които искат да бъдат свободни, — барут и огън.
Но преди да завладеят Андрия, трябваше да заемат Сан Северо. Привържениците на Бурбоните, събрали се там, бяха приели името „обединена армия на Апулия и Абруци“. Този човешки конгломерат, който наброяваше дванадесет хиляди човека се състоеше от три различни части. Тук бяха остатъците от кралската армия на Мак, каторжниците, които кралят беше пуснал на свобода, за да предадат на народа разлагащата сила на престъплението, и най-после, истинските привърженици на короната, които бяха възмутили всички останали с фанатизма на убежденията си.
Тази войска, която беше напуснала Сан Северо, защото градът не представляваше укрепена позиция, зае върха на неголям хълм. Този избор доказваше, че командирите и имаха някои военни познания. Това беше гористо възвишение, засадено с лаврови дървета, което господствуваше над широка и дълга равнина. Артилерията на санфедистите контролираше всички пътища, по които можеше да се излезе в равнината, където маневрираше прекрасната многочислена кавалерия.
На 25 февруари Дюем остави във Фоджа Брусие и Еторе Карафа, за да охраняват тила, а сам тръгна към Сан Северо. Като се приближи до роялистите, той заповяда да им предадат следното:
— В Бовино заповядвам да разстрелят бунтовниците и трима войници, обвинени в кражба. Същото ще се случи и с вас. Или предпочитате мир?
— Отговориха му:
— А ние разстреляхме републиканците, гражданите и свещениците-патриоти, които искаха мир. Жестокост за жестокост! Да бъде война!
Дюем раздели войската си на три отряда: единият тръгна към града, двата обкръжиха хълма, за да не може никой да избяга.
Генерал Форест начело на около петстотин човека пристигна първи. Отрядът му се състоеше от равен брой пехотинци и кавалеристи.