Еторе Карафа със своята колона се присъедини към тях. От него на ручеи се стичаше кръв — собствена и чужда.
Хората на Ордоно, които не можаха да влязат в града през вратата Бара, — тя беше зазидана, — чуха стрелбата и решиха, че Брусие или Еторе Карафа са намерили проход в стената и са се възползували от него. Те бързо обиколиха градските стени, намериха разбитата врата Трани и влязоха в града.
На площада, където се бяха съединили трите френски колони и тази на неаполитанците, се прояви неистова ярост, която въодушевяваше жителите на Андрия. Ще приведем само един пример.
В една къща се бяха барикадирани дванадесет човека, а ги обсаждаше цял батальон. Три пъти им предлагаха да се предадат, но те отказваха. Тогава докараха оръдие. Всички защитници бяха погребани под развалините, но нито един не се предаде. Ето и обяснението:
На площада имаше олтар, над който се извисяваше огромно разпятие. В навечерието на битката в ръката на Христос бяха намерили хартия, на която пишеше: „Исус каза, че нито снарядите, нито куршумите на французите могат да навредят на жителите на Андрия, и им обеща цялата си подкрепа“.
И действително, същата вечер в Андрия, пристигна от Битонто един полк от 400 човека и се присъедини към обсадените, или, по-точно, към тези, които трябваше да станат такива на другия ден.
Биеха се отчаяно. Французите и неаполитанците оставиха под стените на града тридесет офицери, двеста и петдесет подофицери и редници. От страна на роялистите загинаха две хиляди човека.
Еторе Карафа стана герой на деня.
Вечерта се състоя военен съвет. Еторе Карафа, както Брут, който осъдил своите деца, поиска пълно унищожение на града, неговото имение, за да изкупи ужасния си грях в огъня.
Френските военачалници оспорваха това предложение, чийто суров патриотизъм ги ужаси. Но Еторе Карафа взе връх и Андрия беше осъдена. Същата ръка, която беше поставила стълбата до стените на града, поднесе факела към вратите на домовете му.
Остави Трани, който не беше застрашен от съдбата на Андрия и продължаваше да заплашва французите с удвоена енергия.
Брусие придвижи към Трани малката си армия, която беше изгубила повече от петстотин човека в двете сражения при Сан Северо и Андрия.
Трани беше по-добре укрепен. Той се считаше за опора на метежниците и сборно място на въстаналите армии. Крепостта беше обградена от стена с бастиони и се защищаваше от военен форд. Отбраняваха я осем хиляди човека, свикнали да държат оръжие — моряци, корсари, стари войници от неаполитанската армия.
В друга епоха, при стратегическа война, Трани би имал честта да претърпи правилна военна обсада. Но тъй като не достигаха нито хора, нито време, трябваше да действуват по друг начин. Брусие беше разтревожен и напомни на дръзкия Карафа, че гарнизонът на Трани е многоброен и се командва от опитни офицери, без да става дума за флотилията от бар-каси и канонерки в пристанището. Но на всички възражения Еторе отговаряше следното:
— Щом намеря достатъчно висока стълба, за да изкача крепостната стена, аз ще превзема Трани, както превзех Адрия.
Брусие отстъпи, покорен от тази героична убеденост. Той придвижи армията си, като а раздели на три колони, за да обгради напълно крепостта. На първи април френските аванпостове се приближиха да Трани на разстояние пистолетен изстрел.
Настъпи нощта и хората се заеха с оръдията, за да могат да пробият проход в стената. Еторе Карафа поиска да не съставят общ план на сраженията, а да му представят възможността да действуват по вдъхновение и да разполага хората си така, както намери за необходимо.
Желанието му беше удовлетворено. На втори април, още призори оръдията откъм Бишедие загърмяха. Еторе и войниците му още през нощта бяха обиколили стените, но не намериха нито едно слабо защитено място и се събраха на морския бряг. Граф ди Руфо даде заповед на войската си да спре, а сам се съблече и се хвърли в морето, за да разузнае обстановката.
Както вече казахме, лично Брусие ръководеше главното настъпление. Той се придвижи напред с няколко отряда гренадири, поддържани от 64-та полубригада, като носеха снопове пръчки, за да запълнят рововете, и стълби, за да изкачат стените.
Обсадените разгадаха плановете на генерала и се събраха на стената, която беше заплашвана от Бурсие и, щом франзуците стигнаха на разстояние пушечен изстрел, ги посрещнаха с лавина от огън, която разбърка редиците на гренадирите и порази капитана им.