Объркани от неочакваната реакция на защитниците и смъртта на капитана, французите се разколебаха. Но Брусие заповяда да продължат настъплението и с гола сабя се хвърли напред.
Изведнъж откъм морето се разнесе свирепата канонада, което предизвика тревогата на защитниците. Един от тях, прерязан на две от снаряд, падна в рова от крепостната стена.
От къде идваха тези снаряди, които поразяваха обсадените в собствената им крепост? Виновен за това беше Карафа, който удържа на думата си. Той успя да се добере да брега и, както вече казахме, се хвърли в морето, за да разузнае обстановката.
Недалеч от стените, на една пясъчна ивица, той забеляза малък форт, който не представляваше заплаха. Стори му се, че е лошо охраняван.
Той се върна при приятелите си и поиска двадесет доброволци от моряците. Явиха се четиридесет. Еторе им заповяда да се съблекат и да завържат патрондашите за главите си, да захапят ножовете си и, като държат пушките в лявата си ръка и гребат с дясната, да доплуват незабелязано до форта. Съвсем гол, той плуваше редом с другарите си, като им показваше пътя, ободряваше ги и поддържаше уморените.
Така стигнаха подножието на стената. Намериха една цепнатина и започнаха да се катерят по издадените до върха на бастиона. Часовите не ги забелязаха и бяха убити преди да издадат звук. Еторе и хората ме нахлуха в бастиона, избиха всички, които завариха вътре, незабавно обърнаха оръдията срещу града и откриха огън.
Снаряд от едно от тези оръдия преряза наполовина бурбонския войник и накара Брусие да помисли, че в града става нещо необичайно.
Като видяха, че нападението идва оттам, където бяха разположили защитата и че смъртта ги заплашва оттам, където бяха очаквали спасение, роялистите отчаяни викове отстъпиха назад пред този неочакван натиск. От своя страна, гренадирите, като почувствуваха, че защитата отслабва, възобновиха атаките си и като достигнаха стените, веднага изправиха обсадните стълби и се втурнаха на щурм. След петнадесетминутно сражение французите-победители бяха вече на крепостните стени, а Еторе Карафа, гол като Ромул и Давид, начело на голия си отряд, от който се стичаха потоци вода, се спусна по една от улиците на Трани, тъй като овладяването на крепостните стени и бастионите още не означаваше овладяването на целия град.
Граф ди Руфо отново показа воинското си умение. Домовете бяха превземани с пристъп, както бяха овладени и стените. В къщите проникваха по земните насипи, през покривите. Първо се сражаваха във въздуха, като призраците, които Вергилий видял да възвестяват смъртта на Цезар. После, стая след стая, стълба след стълба, гърди срещу гърди, пускайки в ход щиковете — най-разпространеното сред французите оръжие и най-страшното за врага.
След три часа кръвопролитна битка нападателите оставиха оръжието: Трани беше превзет.
Събра се военен съвет. Брусие беше склонен към милосърдие. Все още гол, покрит с прах и изпръскан с кръв, с огъната и захабена сабя в ръка, Еторе Карафа, като втори Брени, хвърли на везните на своето решение и то отново натежа: смърт и огън. Всички защитници бяха избити, а градът — разрушен и превърнат в пепел.
Французите оставиха Трани докато димът още се стелеше над развалините. Граф ди Руво, като съдия, въоръжен от разгневените богове, замина заедно с тях и набразди цяла Апулия, оставяйки след себе си руините и опустошенията на ужасната си мъст. Същото вършеха в другия край на Южна Италия войниците на Руфо. Когато жителите молеха да пощади въстаналите градове, Карафа отвръщаше: „Пощадих ли собствения си град?“. Когато го молеха да им подари живота, той показваше още пресните си рани, от които се стичаше кръв и, вселявайки ужас, питаше: „Щадих ли собствения си живот?“.
Но в същото време, когато в Неапол пристигна вестта за тройната победа на Дюем, Брусие и Еторе Карафа, узнаха за поражението на Скипани.
XLVIII
СКИПАНИ
Бяхме казали, че по същото време, когато Еторе Карафа беше изпратен срещу де Чезаре, Скипани тръгна срещу кардинала.
Той беше назначен на високия пост командир на корпус не заради войнишкият си талант (защото, макар да беше постъпил рано на военна служба, той никога не беше участвувал в сражение), но благодарение на добре известния му патриотизъм и мъжество. Ние видяхме колко храбро действуваше Скипани — заговорникът когато го заплашваха сбирките на Каро-лина. Но доблестта на гражданина и мъжеството на патриота не са най-главните качества на бойното поле и военният гений на колебаещия се Дюмурие е по-важен от непоколебимата честност на Ролан.