Но тази радост, признавам Ви, е помрачена от глупостите, които върши Данеро, или, по-точно, които го заставят да върши.
Тъй като генерал Стюарт е поискал да махнат каторжниците от крепостта, за да настани армията си, Данеро, вместо да последва заповедите ми и да ги изпрати на брега на Гаета, решил да ги прехвърли в Калабрия, за да Ви попречи, вероятно, във Вашите действия и да навреди със злото, което те ще извършат, на доброто дело, с което сте се заели.
Какво ще си помислят за мен моите храбри и верни калабрийци, когато видят, че в отплата за жертвите, които те принасят на нашето дело, техният крал им изпраща тази сбирщина негодници, за да граби имуществото им и да лишава от покой семействата им?
Кълна Ви се, скъпи кардинале, че Данеро вече плати за тази постъпка, като изгуби мястото си, и че само чакам завръщането на лорд Стюарт в Палермо, за да му изкажа крайното си неудовлетворение.
От писмата, които пристигат с английските кораби от Ливорно, узнахме, че императорът е скъсал най-после с французите. Можем да се поздравим с това, макар първите крачки и да не бяха твърде успешни.
За щастие, имаме твърдата надежда, че кралят на Прусия ще се присъедини към коалицията на правото дело.
Да Ви благослови Господ във всички Ваши начинания, както го моли недостойният му раб.
Но в послеписа кралят отстъпваше от лошото си мнение за каторжниците и възхваляваше достойнствата на техния командир.
„П.П. Не трябва да презираме услугите, които може да ни окаже този Панедиграно. Далеро твърди, че е стар войник и че е служил ревностно и умно в лагера Сан Джермано. Истинското му име е Николо Гуалтиери.“
Опасенията на краля относно благородните съюзници, които получи Руфо, съвсем не бяха лишени от основания.
Тъй като повечето от негодниците бяха калабрийци, първото, което сториха, беше да разчистят някои лични сметки. Но след второто убийство кардиналът обкръжи каторжниците с един кавалерийски корпус и два отряда кампиери, заповяда да изведат пред строя двамата убийци и ги разстреля публично. Този пример оказа най-благотворно влияние.
На другия ден Панедиграно заяви, че ако хората му получават достатъчна заплата, той би могъл да отговаря за тях с главата си.
Руфо намери молбата за справедлива. Той заповяда да дават на всеки по двадесет и пет монети — един франк на ден, и всеки да носи дежурство. Да се съставят отряди и изберат началници. А тъй като арестантските куртки и жълтите и червени калпаци придаваха твърде характерен отпечатък на този привилегирован корпус, на патриотите от Кариати наложиха контрибуция да ги облекат в нови, не толкова фрапиращи униформи.
Когато хората видяха този корпус да крачи в авангарда — най-опасната позиция, — и не знаеха произхода му, те се чудеха, че всички накуцват с левия или десния крак.
Свалените вериги продължаваха да оказват въздействието си.
Този удивителен авангард продължи похода си към Неапол, пътят към който му беше открит след поражението на Скипани при Кастелучо.
Впрочем, ако сравним този поход на Руфо с похода, предприет шестдесет години по-късно от Гарибалди, и противопоставим прелата, представляващ божественото право, на човека, представляващ правото на народа, бихме извлекли добър урок за царе и народи.
Единият, порфироносец, който воюва от името на Бога и краля и минава през убийства, грабежи и пожари, оставяйки след себе си сълзи, скръб и смърт.
Другият, с проста блуза и моряшка куртка, върви по обсипаната с цветя земя, сред радост и благословии, оставяйки след себе си свободни и щастливи хора.
Съюзници на първия са Панедиграно, Шиарпа, Фра Дяволо, Мамоне, Пронио, с други думи, каторжници и грабители.
Вторият е обкръжен от лейтенантите Тюкери, Дефлот, Тюр, Бикасио, Телеки, Сиртори, Козенца, с други думи, — истински герои.
XLIX
ПОДАРЪКЪТ НА КРАЛИЦАТА
Странна и нелека за историците и философите задача е да разберат защо понякога провидението се грижи за успеха на начинания, които са явно враждебни на волята Божия.
Нали Господ, като е надарил човека с разум и му е предоставил свободна воля, несъмнено му е предопределил великата и свята мисия непрекъснато да се усъвършенствува и просвещава, да се стреми към единствената цел, постигането на която позволява на народите да се почувствуват велики, — свободата и знанието.
Но тази свобода и тези знания народите трябва да заплащат скъпо, с цената на завърналите се робски епохи и периоди на мракобесие, когато най-мъжествените души, най-могъщите умове, най-твърдите сърца губят всякаква надежда.