За голямо негово учудване, му доложиха, че в града са останали само болните, старците, децата и монахините в манастира. Но изведнъж всички видяха един човек, който се връщаше от града. Лицето му още носеше следите от преживян ужас.
Това бе капитана на първия отряд. Беше му заповядано да открие инженерите Винчи и Оливиери, а също и парламентьора Векоиони.
Влизайки в църквата Свети Франциск, той беше намерил следи от прясна кръв. Кръвта го беше довела до прясна гробница, пълна с мъртви и умиращи от раните си роялисти. Това бяха четиридесетте пленника, арестувани от Николо Паломба, оковани по двойки и разстреляни предната вечер. Именно това беше причината за оглушителната стрелба, след която беше последвало мълчанието.
Кардиналът веднага изпрати хора в църквата и заповяда да извадят всички тела от гробницата. Само трима бяха напълно излекувани. Пет или шест други, които все още дишаха, умряха същият ден, без дори да дойдат в съзнание.
Тримата оцелели бяха: отец Маестро Ломастро, Емануеле де Мацио от Матера и парламентьорът дон Рафаело Векиони. Винчи и Оливиери бяха в числото на убитите.
Роялистките писатели сами признават, че разгромът на Алтамура е бил нещо ужасно. Затова свидетелства самият Винченцо Дуранте:
„Кой може да си спомни без сълзи скръбта и унинието на този нещастен град? Кой има сили да опише нескончаемия тридневен грабеж, който не успя при това да насити алчността на войниците! Калабрия, Базиликата и Апулия се обогатиха с трофеите на Алтамура. На жителите беше отнето всичко, освен горестния спомен за клането и безчинствата“.
За тези три дни градът изпита всички ужаси на междуособната война. Останалите в него старци и деца бяха изклани, младите монахини в манастира — опозорени. Либералните писатели, за да намерят в историята подобно събитие, трябва да се обърнат към времената на Сагунта и Картаген.
Само една страшна постъпка, извършена пред очите на кардинала, го накара да прекрати клането.
В една от къщите намериха укрил се патриот и го доведоха при Руфо, който служеше благодарствен молебен на площада. Патриотът беше граф Фило.
В момента, когато той се хвърли в краката на кардинала, умолявайки го да пощади живота му, някакъв човек, който претендираше за родствени връзки с инженер Оливиери, се приближи към него и го застреля в упор. Кръвта на графа опръска пурпурните одежди на Руфо. Тогава той заповяда всички офицери и свещеници да обиколят града и да спрат грабежите и убийствата.
В този момент пристигна запъхтян пратеник на кралицата. Той почтително подаде на кардинала писмото, написано от ръката и.
Руфо почтително го поднесе към устните си и прочете:
„Храбри и великодушни калабрийци!
Мъжеството и верността, които вие проявихте, защитавайки нашата свята католическа религия и вашия добър крал и баща, предизвиква в душата ни толкова дълбока благодарност и удовлетворение, че решихме да ушием със собствените си ръце знамето, което сега ви изпращаме.
Нека то бъде доказателство за искрената ни любов и признателност към вас и в същото време да ви подтиква към най-решителни действия със същата храброст и усърдие, докато не бъдат прогонени и победени враговете на държавата и пресветата ни църква, докато най-после вие, вашите семейства, вашето отечество могат мирно да се наслаждават на плодовете от своя труд под покровителството на вашия добър крал и баща Фердинанд и всички нас. Ние никога няма да забравим вашите славни подвизи.
Продължавайте, храбри калабрийци, да се сражавате с присъщата ви доблест под това знаме, на което ние собственоръчно избродирахме кръст и девиз, славен знак за нашето изкупление. Помнете, благочестиви войни, че под защитата на такъв девиз вие не можете да не победите. Нека той ви води напред! Хвърляйте се без страх в боя и бъдете уверени, че врагът ще бъде победен.
А до тогава ние с дълбока благодарност ще молим Всевишния, дарителя на всички блага, да се умилостиви и да ни помогне, най-вече за неговата чест и слава.
Изпълнени с признателност, оставаме неизменно. Ваша благодарна и добра майка.
След подписа на кралицата, на същия ред, стояха следните имена:
Мария Клементина,
Леополд Бурбон,
Мария Кристина,