Мария Амалия,
Мария Антония.
Докато кардиналът четеше писмото, пратеникът разгърна знамето, ушито от кралицата и младите принцеси, което беше наистина великолепно. То беше от бял атлаз. На едната му страна беше избродиран гербът на неаполитанските Бурбони с надпис: „На скъпите калабрийци“, а от другата — кръст със свещения девиз на император Константин: „С твоя знак аз побеждавам“.
Донеслият знамето Шипионе Ламара беше препоръчан от кралицата на кардинала като храбър и превъзходен офицер. Руфо заповяда да тръбят сбор и сред труповете, рушащите се домове и димящите развалини гордо прочете пред цялата калабрийска армия изпратеното му писмо и развя знамето на кралицата, което трябваше да ги води към нови грабежи, нови убийства и нови пожари, което кралицата, изглежда, одобряваше, а Господ Бог беше благословил! Тайна! — казахме ние. Тайна! — повтаряме сега.
L
НАЧАЛО НА КРАЯ
Докато всичко това ставаше в Тера ди Бари, Неапол стана свидетел на не по-малко важни събития.
Както се изрази Фердинанд в послеписа на едно от писмата си, императорът на Австрия най-после се беше решил да „помръдне“.
Това движение се оказа гибелно за френската армия. Императорът чакаше руснаците и беше напълно прав.
Суворов, въодушевен от победите си над Турция, пресече Германия и през Тиролските проходи влезе във Верона, където пое командването на обединените армии, наречени вече австро-руски, а след това завладя Бреша.
Освен това французите бяха разбити при Щоках в Германия и при Маняно в Италия.
Както вече казахме, Макдоналд беше заел поста на Шампионе.
Но този, който сменя, не винаги заменя. Въпреки войнската си доблест, Макдоналд не умееше да се отнася меко, приятелски с хората, — качество, което беше спечелило на Шампионе широка популярност в Неапол.
Веднъж му съобщиха, че на Стария пазар ладзароните са започнали бунт.
Потомците на онези, които бяха възстанали с Мазаниело и след като заедно с него бяха грабили и убивали, го убиха, или поне го изоставиха, а после влачеха трупа му в калта и хвърлиха главата му в канала, след което, по силата на нередките сред южняците противоречия, събраха частите от разкъсаното тяло върху златната носилка и ги погребаха с почести, подобаващи за светец, тези хора, все същите през 1799, както и през 1647, се бяха събрали, разоръжили националната гвардия и с пушки в ръце се бяха спуснали към пристанището, за да вдигнат въстание сред моряците.
Макдоналд последва примера на Шампионе. Той повика Микеле и му обеща чин и заплата на легионен командир и мундир, още по-блестящ от предишния, ако успее да усмири бунтовниците.
Микеле яхна коня, препусна към ладзароните и с присъщото си красноречие ги убеди да оставят оръжието си и да се разотидат по домовете.
Усмирените ладзарони изпратиха при Макдоналд делегация да моли за прошка.
Макдоналд удържа обещанието си и назначи Микеле за командир на легион и му подари великолепен мундир, който той веднага облече и побърза да се покаже на тълпата.
През същия ден в Неапол узнаха за поражението при Маняно, за отстъплението, което го беше последвало и за загубата на отбранителната линия в Минчо.
Макдоналд получи заповед да се присъедини в Ломбардия към френската армия, която отстъпваше пред австро-руските полкове. За нещастие, той не можа да изпълни заповедта. Знаем, че преди отпътуването си Шампионе беше изпратил френския корпус в Апулия, а неаполитанския — в Калабрия.
Известно ни е също как завършиха тези походи: Брусие и Еторе Карафа победиха, а Скипани претърпя поражение.
Макдоналд веднага изпрати заповед до всички френски корпуси, разположени около Неапол, да се съсредоточат в Казерта.
Докато републиканците отстъпваха, санфедистите се придвижваха напред и около Неапол постепенно се затягаше пръстенът на бурбонските войски. Фра Дяволо беше в Итри; Мамоне с двамата си братя — в Cope; Пронио — в Абруци; Шиярпа — в Чиленто; най-после, Руфо и де Чезаре разгръщаха широк фронт като заемаха цялата Калабрия, протягайки през Йонийско море ръка на руснаците и турците, а през Тиренско — на англичаните.
През това време депутатите, изпратени в Париж, за да получат признанието на Партенопейската република и да сключат с Директорията „отбранителен и настъпателен съюз“, се завърнаха в Неапол. Положението на Франция вече не беше толкова блестящо, за да защищава Неапол, а положението на Неапол не беше достатъчно стабилно, за да отблъсне сам враговете на Франция.
И така, френската Директория, заповяда да предадат на Неаполитанската република това, което една държава казва на друга при крайни обстоятелства, въпреки обвързващите ги договори, а именно: „Всеки за себе си“. Всичко, което успя да стори Директорията, беше да отстъпи на Неапол военния експерт Абриал, за да подпомогне организирането на републиката.