— Възложих на Межан командването на тази крепост по заповед на Директорията. В нея беше споменат и точния брой хора, които трябваше да оставя там и назовано името на човека, комуто трябваше да ги поверя. Но тъй като не съм получил подобни указания за вас, не мога да откъсна от армията един от най-добрите й офицери.
— Генерале, — отвърна Салвато със същия твърд тон, с който му говореше Макдоналд, за разлика от Шампионе, който се отнасяше към него като към син, — генерале, вашите думи ме хвърлят в отчаяние, защото съм убеден, че трябва да остана тук и не мога да забравя, че съм преди всичко неаполитанец, а не французин. И че дългът ми пред Неапол стои по-високо от дълга пред Франция. Затова, ако получа вашия отказ, ще бъда принуден да си подам оставката.
— Господине, — промълви Макдоналд, — разбирам вашето положение, защото както вие сте неаполитанец, аз съм ирландец, и макар да съм роден във Франция, където родителите ми са се заселили отдавна, ако се намирах в Дъблин при същите условия, при които се намирате вие в Неапол, спомените за родината, може би биха се събудили и в мен.
— Значи, приемате оставката ми?
— Не, господине. Но ви давам тримесечен отпуск.
— О, скъпи генерале!
— След три месеца за Неапол всичко ще е свършило.
— Как да ви разбирам, генерале?
— Много просто, — отвърна Макдоналд с печална усмивка. — Искам да кажа, че след три месеца Фердинанд ще е отново на трона, а патриотите ще бъдат избити, избесени или заточени. През тези три месеца, господине, можете да защищавате отечеството си. Франция няма да забележи това, което ще вършите, а и да забележи нещо, вероятно ще го одобри. Ако за това време не ви убият или обесят, върнете се, ако е възможно, сред нас, за да заемете мястото си до мен и със същия чин, който заемате в армията сега.
— Генерале, — каза Салвато. — Давате ми повече, отколкото смеех да се надявам.
— Защото вие сте от тези хора, които човек не може никога да възнагради достатъчно. Бихте ли ми препоръчали някого от приятелите си, който би могъл да поеме временно командването на вашата бригада?
Салвато се поколеба.
— Генерале, признавам, че би ми доставило голямо удоволствие, ако мястото ми заемеше приятелят ми Вилньов, но…
— Но?
— Но Вилньов беше адютант на Шампионе и, може би, това ще се окаже лоша препоръка за него.
— В очите на Директорията, може би, господине. Но за мен няма по-добра препоръка от патриотизма и мъжеството. Вие самият сте доказателство за това, защото също бяхте адютант на Шампионе и като такъв, до колкото си спомням, се проявихте като герой при Чивита Кастелана. Напишете сам на приятеля си, че приемам вашата препоръка и му поверявам командването на вашата бригада.
С едно движение на ръката той посочи на младия човек бюрото, на което пишеше, когато Салвато беше влязъл в стаята.
Салвато седна и с трепереща от радост ръка написа на Вилньов няколко реда. Той постави подписа си, запечата плика и вече се канеше да стане, когато Макдоналд постави ръка на рамото му.
— А сега ми окажете една последна услуга.
— Заповядайте, генерале.
— Вие сте неаполитанец, макар че, ако ви чуя как говорите на френски или английски, човек би помислил, че сте роден французин или англичанин. Бъдете така любезен да ми преведете на италиански прокламацията, която сега ще ви продиктувам.
Макдоналд се изправи с целия си ръст, опря ръка върху облегалката на креслото и започна да диктува:
— „Неапол, шести май хиляда седемстотин деветдесет и девета.
Всеки въстанал град ще бъде изгорен, а развалините му — изорани.
Кардиналите, архиепископите, епископите, абатите — всички служители на култа ще бъдат смятани виновници за тези вълнения и ще бъдат осъдени на смърт, което ще бъде съпроводено от конфискация на имуществото“.
— Законите ви са твърде сурови, генерале, — каза с усмивка Салвато.
— Само изглеждат такива, господине, — защото, съставяйки тази декларация, аз преследвам съвсем друга цел, която ви се изплъзва, млади ми приятелю.
— Каква?
— Че Партенопейската република, ако иска да се задържи, ще бъде принудена да прибегне до голяма строгост, въпреки, че и това може да не я спаси. Какво пък, в случай на реставрация няма да е лошо ако тези, които са вършели жестокости, могат да ги припишат на моя сметка. Дори далеч от Неапол, аз, може би, ще му окажа последна услуга, като спася главата на някой от синовете му, поемайки върху себе си тази отговорност. Подайте ми перото.