Гражданино, генерал,
Необичайните усилия на Австрия и Русия и сериозният, почти страшен развой на войната, изискват от републиката да съсредоточи всичките си сили. Затова Директорията заповяда на адмирал Брюе да употреби всички средства, за да овладее Средиземно море, да отпътува за Египет, да вземе оттам френската армия и да я върне във Франция. Поръчано му е да се договори с Вас за това. Помислете, гражданино генерал, можете ли да оставите в Египет част от нашите сили, без да ги изложите на опасност. Директорията Ви дава право в този случаи да възложите командуването на оставения гарнизон на този от Вашите офицери, когото сметнете за най-достоен.
Директорията с радост ще Ви види начело на републиканските армии, които вие така блестящо командвахте до днес.“
Отдолу стояха подписите на Треляр, Ларевериер, Лепо и Барас. Като премина Гибралтарския пролив, адмирал Брюе се отправи към Тулон, за да получи това писмо и последните заповеди на правителството.
И така, граф Сент Винцент не беше сгрешил, когато писа на лорд Нелсън, че местоназначението на френския флот ще бъде вероятно Малта или Александрия.
Но Фердинанд, който не притежаваше стратегическия талант на английския адмирал, незабавно напусна двореца в Фикуца, където му донесоха копие от писмото на графа до Нелсън. Обзет от страх, той побягна в Палермо, без да се съмнява нито за миг, че Франция е заета само с неговата персона, и е изпратила този флот, за да завладее Сицилия.
Той повика верният си приятел херцог Чирчело и колкото голямо да беше отвращението му към перото и хартията, написа следната прокламация, която издаваше тревогата му, предизвикана от лошите известия.
Ето я:
„Фердинанд по Божия милост крал на Двете Сицилии и Йерусалим, инфант на Испания, херцог на Парма, Пияченца и Кастро, велик принц на Тоскана,
Мои верни и възлюбени поданици!
Нашите врагове, враговете на светата религия, следователно, на всяко порядъчно правителство, французите, притискани от всички страни, предприемат последен опит.
Деветнадесет кораба и няколко фрегати, последните останки от миналото им морско могъщество, излязоха от пристанището на Брест и влязоха в Средиземно море.
Те, може би, искат да разкъсат блокадата на Малта и вероятно се залъгват с надеждата, че ще могат безнаказано да достигнат Египет, преди страшните и винаги победоносните английски ескадри да успеят да ги настигнат. Напразно! Преследват ги повече от тридесет британски кораба, без да броим турската и руската ескадри, които пристигат от Адриатика. Всичко обещава, че тези разбойници французите още веднъж ще понесат наказание за този опит, колкото дързък, толкова и безнадежден.
Може би, минавайки покрай бреговете на Сицилия, те ще се осмелят да предприемат някакво неочаквано нападение против нас или, подтиквани от англичаните или от попътния вятър, ще поискат да завладеят със сила входа към пристанище или някои остров. Затова се обръщам към вас, мои скъпи, мои възлюбени поданици, мои храбри и благочестиви сицилийци! Ето случай да докажете вашата преданост. Бъдете бдителни, наблюдавайте морето и щом се появи някой вражески кораб веднага се въоръжете и спрете нападението или десанта, на който би дръзнал да се реши този жесток разрушител, този ненаситен враг, както сте правили винаги при варварски нашествия. Помислете си, та нали французите са още по-жадни за грабеж и сто пъти по-безчовечни от варварите! Военните кораби, редовната войска и гражданското опълчение със своите началници ще побързат заедно с вас да защитят нашите територии и ако врагът се осмели да дебаркира, ще опита за втори път мъжеството на храбрия сицилийски народ.
Докажете, че сте достойни за своите предшественици и нека французите намерят гроба си на нашия остров.
Ако вашите предци са се били толкова мъжествено за далечния крал, то с какво мъжество и плам ще се сражавате вие за своя крал, — какво говоря! — за своя баща, който се намира сред вас и заставайки начело, първи ще влезе в бой, за да защити вашата нежна майка и семейството й, което се уповава на вашата вярност, на нашата свята религия, на нашата собственост, на вашите бащи, майки, мъже и синове! Погледнете нещастното ми кралство на континента! Ще видите какви престъпления вършат там французите и във вас ще се разгори свещена ярост. Сама религията, макар че е най-големият враг на кръвопролитията, ви заповядва да вземете оръжието и да отблъснете хищния и гнусен неприятел, който не се задоволи с опустошаването на почти цяла Европа, но се осмели да посегне и на светейшия наместник на Исус Христос, като го отведе пленник във Франция. Не се бойте от нищо, Бог ще укрепи ръцете ви и ще ви даде победа. Вече ни е доказвал това.