Вечерта на двадесет и девети май Руфо пристигна в Мелфи и спря там, за да отпразнува деня на свети Фердинанд и да даде кратък отдих на армията. „На провидението беше угодно, — съобщава летописецът на живота му, — в Мелфи неочаквано да се яви капитан Ахмед, когото беше изпратил от остров Корфу Кади бей с писма от командира на отоманската флотилия.“ В тях се съобщаваше, че великият везир е дал строга заповед да се помага с всички възможни средства на краля на двете Сицилии, съюзника на Високата порта. Затова Кади Бей питаше не ли е възможно да стовари няколко хиляди войници в Апулия, за да ги хвърли заедно с руския отряд срещу неаполитанските патриоти.
Провидението наистина се беше престарало заради Руфо. Възпитан в Рим, кардиналът не страдаше от предразсъдъци, но все пак изпита известни колебания преди да отправи в общ поход Кръста на Христа и Полумесеца на Мохамед, английските еретици и руските разколници. Подобно смешение на верите не беше имало от време на крал Манфред, а известно е, че той никак не е бил щастлив.
И така, кардиналът отвърна, че помощта против Неапол би била полезна, ако непокорният град упорствуваше в неподчинението си. Сухопътният преход към бреговете на Адриатика е дълъг и неудобен. Напротив, всичко би било много по-лесно, ако турците благоволят да изберат морския път и се отправят от Корфу право към Неаполитанския залив. Това е въпрос само на няколко дни, особено през май, най-благоприятния за навигация в Средиземно море месец. Турската флотилия би могла да спре в Палермо и там да се уговори за всичко с адмирал Нелсън и крал Фердинанд.
Отговорът беше предаден на пратеника, когото Руфо покани на вечеря, Тогава изникна затруднение от друг характер. Офицерите от свитата на капитан Ахмед не пиеха или поне, не трябваше да пият вино. Кардиналът реши да отстрани това препятствие, като им предложи водка, но турците намериха по-просто решение. Те заявиха, че щом са дошли да защищават християни, те също могат да пият вино като тях.
Благодарение на това нарушение не на заповедите — Боже опази! — съветите на пророка (тъй като Мохамед не е забранил, само съветва да не се употребява вино) вечерята премина почти весело и сътрапезниците можеха да вдигнат чаши за здравето на султан Селим и за здравето на крал Фердинанд.
Сутринта на 31 май санфедистката армия напусна Мелфи, премина през Офанто и пристигна в Асколи, където негово високопреосвещенство прие капитан Бели, ирландеца, който командваше руския отряд. Четиристотин и петдесетте руснаци бяха пристигнали благополучно в Монтекалвето и бяха незабавно изпратени в един заобиколен с траншеи лагер, който те нарекоха форт Свети Павел.
Състоя се военен съвет, който реши, че Бели незабавно трябва да се върне в Монтекалвето, а полковник Карбопни с три линейни батальона и отряд калабрийски стрелци ще оглави авангарда на руснаците. Да надзирава доставката на провизии беше определен комисарят Ала, който получи най-строги указания да внимава съюзниците на крал Фердинанд да не се нуждаят от нищо.
Бели от своя страна обеща (и изпълни обещанието си) да остави в Бовино, където на 2 юни трябваше да пристигне кардиналът, тридесет руски гренадири за негова почетна охрана.
Кардиналът слезе от коня пред двореца на херцог Бовино, където го посрещна адютантът на Пронио, барон дон Луис де Ризейс.
Руфо за пръв път получи достоверни сведения от Абруци. Едва сега той узна за трикратната победа на французите и неаполитанския гарнизон при Сан Северо, Андрия и Трани, но узна също и за бързото им отстъпление в Горна Италия. Роялистките главатари от Абруци и провинции Киети и Терамо чакаха разпорежданията на генералния наместник.
Инструкциите, които им бяха предадени чрез Луис де Ризейс, нареждаха плътно да се обсади Пескара, където се беше укрепил граф Руво. Всички останали части, които не бяха заети с блокадата, трябваше да се предвижват към Неапол, съгласувайки придвижването си с армията на санфедистите.
Колкото до Тера да Лаворо, тя изцяло се оказа във властта на Мамоне, когото кралят наричаше в писмата си „прескъпи генерале и приятелю“, и на Фра Дяволо, комуто кралицата изпрати пръстен със своите инициали и кичур от косите си.
LV
ВИСОЧАЙША ПРЕПИСКА
По прокламацията на краля читателите са могли да си дадат сметка за паниката, която предизвика в Палермския двор новото появяване на френския флот в Средиземно море. Прочетете сега писмата на кралицата: те ще довършат картината на страха, който изпитваше августейшата двойка, ще дадат и по-ясна представа за погледа на Каролина върху събитията.