От следващото писмо на кралицата читателят ще разбере какви обстоятелства попречиха на младия принц, за голямо негово съжаление, да спечели славата и симпатиите на народа, които очакваше от тази експедиция.
„14 юни 1799
Това писмо, по всяка вероятност, ще бъде получено от Ваше Високопреосвещенство в Неапол, с други думи, след като сте освободили нашето кралство.
Злата съдба е все така против нас. Вчера по нейна воля английския флот, който беше тръгнал за Неапол, беше принуден да се върне в Палермо. С тези кораби се бяхме простили в единадесет сутринта, те излязоха от пристанището в отлично време и най-благоприятен вятър и към четири ги изпуснахме от погледа си. Ако вятърът беше запазил посоката си, днес те вероятно щяха да са близо до Прочида. За нещастие, между малките острови и Капри ги срещнали два кораба, идващи им на помощ, които съобщили на адмирала, че френският флот току-що е излязъл от Тулон и се е насочил към южните брегове на Италия. Свикали военен съвет и Нелсън заявил, че неговият главен дълг е да запази Сицилия и за това е принуден да освободи корабите си от предназначените за дебаркиране в Неапол войски и незабавно да тръгне срещу врага, за да влезе в бой с него. Затова тази вечер Нелсън се завърна в Палермо, свали войските и веднага излезе в открито море.
Какво разочарование за нас! Думите не стигат, за да опишем. Ескадрата беше толкова прекрасна и внушителна. Заедно с транспортните кораби правеше такова силно впечатление! Синът ми, тръгвайки на първата си военна експедиция беше толкова въодушевен. С една дума, това забавяне ни разстрои твърде много. В писмата от Прочида, получени на 11 и 12 този месец, ми съобщават, че бомбата всеки момент ще избухне. Недостигът на продоволствие и вода трябва да ускори капитулацията. Оставям всичко в ръцете на Ваше Високопреосвещенство. Но, също както и Вие, желая да има колкото е възможно по-малко кланета и грабежи, тъй като съм уверена, че неаполитанците няма да се съпротивляват. Колкото до метежните слоеве от населението, те са лишени от всякакво мъжество. Притежава го само народът, а той е на страната на правото дело. Затова предполагам, че ще превземете Неапол без особени, и дори без никакви трудности. Смущава ме само фортът Сан Елмо с неговите французи. На Ваше място бих направила на коменданта му следното предложение: или да се предаде на съшия ден и, съпроводен от телохранители и свита, да си тръгне заедно с петдесет или дори сто якобинци, които може да вземе със себе си, но да остави цели и невредими боеприпасите, оръдията и укрепленията, или — в случай на отказ — да не чака пощада. Така ще парализираме замъка Сан Елмо. Ако комендантът прояви упорство — незабавно в атака, на щурм. Руснаците, турците и някои от нашите, разбира се, грижливо подбрани! Унция злато преди атаката и втора след нея. При такива условия, не се съмнявам, че крепостта ще бъде наша само след половин час. Тогава трябва да удържите на думата си, дадена на обсаждащите и на обсадените. Но най-напред, струва ми се, е необходимо да възобновите реда, да пресечете кражбите, да назначите честен, предан и смел комендант на замъка, да сплотите армията си, да осигурите надеждната защита на пристанището и незабавно направите пълна ревизия на морските сили, артилерията и военните складове, — с една дума, поне малко да настроите хода на цялата машина. И, ако е възможно, докато не е изстинал първият ентусиазъм, да поведете народа към римските владения, за да върнем града на неговия пастир, а и да придвижим нашата граница до планините. Тогава раната, нанесена на честта ни, би била излекувана.
Ако тази толкова тежка задача беше възложена другиму, бих умирала от тревога, но сега аз, напротив, съм напълно спокойна, тъй като ми е известна дълбочината и многостранността на Вашите дарования, както и Вашето несравнено усърдие и дееспособност.
Получих писмото на Ваше Високопреосвещенство от 4 този месец, писано в Бовино, а също и писмото от 6, писано в Ариано. Освен това видях и писмото Ви до Ектън и не можах да не се възхитя от Вашите мъдри и проницателни съждения, които се съдържаха в него. И макар, че личните ми убеждения, които почиват на дълъг и тежък опит, не възприемат напълно мнението на Ваше Високопреосвещенство, писмата Ви ме подтикнаха към дълбок размисъл, който само задълбочи почитта ми към Вас. Наистина, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че управлението на Неапол ще бъде изпълнено с безкрайни трудности и ще изисква от Вас всичките Ви знания, душевни сили и твърдост. Макар че в близкото минало неаполитанците бяха послушен народ, все пак сегашната взаимна ненавист, пристрастията при защитата на частните интереси, страховете на престъпниците, видели се разобличени, — всичко това ще направи ужасяващо трудно управлението награда, но геният на Ваше Високопреосвещенство ще преодолее всичко.