Позволете ми да ви повторя, че аз пламенно желая да видя Неапол превзет и замъка Сан Елмо освободен от френския гарнизон. Но помнете! Никакви договори с нашите метежни васали! Кралят във великата си милост и доброта ще им прости или ще облекчи тяхната участ; но да водим преговори с престъпните бунтовниците, които берат душа и не могат да ни навредят повече от една мишка, попаднала в капан, — не, не, за нищо на света! Бих се съгласила, бих била готова да им простя, ако го изискваше благото на държавата, но да преговарям на равна основа с тези страхливи подлеци — никога!
Такова е моето скромно мнение и аз, както обикновено, го предоставям пред съда на Вашия светъл ум.
Впрочем, нека Ваше Високопреосвещенство не се съмнява в най-искрената ми признателност за всичко, което сте сторили за нас, и ако понякога мненията ни се различават по въпроса за снизхождението, което Вие смятате за полезно, а аз намирам за пагубно, то това не помрачава вечната ми благодарност към огромните заслуги на Ваше Високопреосвещенство. Според мен най-великата и най-трудна Ваша победа ще бъде възстановяването на реда в Неапол, — тя ще увенчае титаничния Ви труд, почти постигнал целта си, който се приближава към славен завършек.
В заключение, моля Ваше Високопреосвещенство да не ни оставя в неведение през тези толкова тревожни и решителни минути. Вие сигурно разбирате с какво вълнение чакаме новини от Вас.
Отново и отново Ви уверявам в дълбоката и вечна благодарност на Вашия признателен и предан приятел.
Приведените две писма трябва да допълним с внимателен прочит на писмото на Фердинанд, което ние поместихме в пролога на нашата книга, макар че истинското му място е тук. От него читателят ще види, че сиятелните съпрузи, които толкова рядко имаха сходни мнения, все пак проявяваха пълно единодушие по един въпрос: да се преследват неотстъпно метежниците и под никакъв предлог да не им се дава пощада.
От друга страна, очевидно е, — и ние с удовлетворение го отбелязваме, въпреки утвърдилите се исторически представи, — че указанията на августейшата двойка за най-жестоки наказания на победените са отговор на писмата на кардинал Руфо, в които той ги съветва да проявят милосърдие.
Затова още веднъж ще покажем на читателите разпорежданията на краля за различните категории престъпници и наказателните мерки, които е трябвало да бъдат приложени към тях.
„На смърт:
Всички членове на временното правителство;
всички членове на изпълнителната и законодателната комисия;
всички членове на военната комисия и полицията, създадена от републиканците;
всички членове на патриотичните муниципалитети и въобще всички, които са изпълнявали каквито и да е разпореждания на републиканците и французите;
всички, които са участвували в разследванията на прахосничествата и кражбите, извършени според тях от моето правителство;
всички офицери, които са били на служба при мен и са преминали към така наречената република или към французите. От само себе си се разбира, че тези мои офицери, които бъдат заловени с оръжие в ръка, трябва да бъдат разстреляни в течение на 24 часа, а също и всички земевладелци, оказвали въоръжена съпротива на моите войници или войниците на моите съюзници;
всички, които са основали републикански вестници или са печатали прокламации и други писания, подстрекаващи народите ми към бунт и разпространяващи идеите на новото правителство, особено някой си Винченцо Куоко.
Угодно ни и също така да бъде арестувана и наказана Луиза Молина Сан Феличе, която е разкрила и издала противореволюционния заговор на роялистите, начело с банкерите Бекер.
Най-после, всички изборни градски чиновници и местни депутати, които са лишили от власт моя генерален наместник Пинятели и които са пречили на неговите действия.
След това, тези, които имат най-малка вина, трябва да бъдат изселени до живот от моите владения (с най-малко разноски), а имуществото им да бъде конфискувано. Трябва да Ви кажа, че напълно споделям Вашето мнение за изгнанието. Аз също предпочитам да се избавя от тези гадини, отколкото да ги оставя у дома си. Ах! Ако имах някой укрепен остров, разположен далеч от владенията ми на сушата, аз охотно бих приел Вашето предложение за замяна на смъртното наказание със заточение. Но тъй като нашите острови са близо до сушата, има реална опасност от заговори и бунтове. Наистина, неудачите, постигнали, слава Богу, французите в Италия, надявам се, биха лишили заточените от възможността да ни навредят. Но ако се решим на заточение, трябва добре да обмислим къде да ги изселим и как да стане това. Сега мисля именно по тези въпроси.