— Но къде са тези французи? — попита Чирило.
— Идвам от форта Сан Елмо. Току-що говорих с полковник Межан.
— Познавате ли този човек?
— Да. Той е негодник, — спокойно както винаги отвърна Салвато. — Ето защо с него може да се преговаря. Той е готов да ми продаде хиляда французи.
— Но той има само 550! — извика Мантоне.
— За Бога, оставете ме да довърша, скъпи Мантоне, времето е скъпо и ако можех да купя, както сега мога да купя хора, бих го сторил. Межан ми продава хиляда французи.
— Ние претърпяхме страшно поражение, но все пак можем да съберем десет-петнадесет хиляди човека, — каза Мантоне. — Нима разчитате да постигнете с хиляда французи това, което не бихте успели да сторите с петнадесет хиляди неаполитанци?
— Не разчитам само на французите. Но с петнадесет хиляди неаполитанци и хиляда французи аз ще мога да извърша това, за което не биха ми стигнали и тридесет хиляди неаполитанци!
— Вие ни клеветите, Салвато.
— Опазил ме Бог! Но ето ви пример. Как мислите, ако Мак беше разполагал с хиляда човека от старата армия, хиляда опитни, дисциплинирани, свикнали да побеждават войници, като принц Ойген или Суворов, — щеше ли бягството ни да бъде толкова паническо, а разгромът ни — толкова позорен? Та нали ако не със сърцето, то поне с ума си, аз самият бях на страната на бягащите неаполитанци, против които се сражавах! Виждате ли, скъпи Мантоне, хиляда французи са каре, а карето е сила, недостъпна нито за артилерията, нито за кавалерията. Хиляда французи са непреодолима преграда за врага, това е стена, зад която храбрите, но непривикнали към дисциплина войници могат да се съберат и престроят редици си. Дайте ми дванадесет хиляди неаполитанци и хиляда французи, и след седмица ще ви доведа кардинал Руфо с вързани ръце и крака.
— Толкова ли е необходимо именно вие да командвате тази армия?
— Пазете се, Мантоне! Сърцето ви е уязвено от лошото чувство, което прилича на завист.
Под открития и невъзмутим поглед на младия човек Мантоне стана от мястото си, приближи се към Салвато и му протегна ръка.
— Простете ми, приятелю. Аз още не съм се опомнил от неотдавнашното поражение. Ако ви възложат експедицията, бихте ли ме взели за помощник?
— Продължавайте, Салвато, — подкани Чирило.
— Да, крайно необходимо е да командвам аз и сега ще ви кажа защо. Необходимо е французите, на които разчитам да се опра, хилядата французи, моят железен стълб, да видят как се бия заедно с тях, защото те знаят, че аз съм не само адютант, но и приятел на генерал Шампионе. Ако се ръководех от честолюбие, аз бих последвал Макдоналд в Северна Италия, където се разгръщат грандиозни битки, и за няколко години човек може да стане Дезе, Клебер, Бонапарт или Мюра, а не бих напуснал армията, за да командвам банда диви калабрийци и да загина безславно в някоя схватка със селяните, насъсквани от кардинала.
— А за каква цена комендантът на замъка ви продава тези французи? — попита председателят.
— Много по евтино от истинската им цена, разбира се, но аз не плащам на тях, а на Межан: за петстотин хиляди франка.
— А откъде ще ги вземете?
— Почакайте, — възрази невъзмутимо Салвато. — Ще ми потрябват на петстотин хиляди франка, а милион.
— Още повече. Откъде ще вземете този милион, когато в касата ни едва ли има и десет хиляди дуката?
— Дайте ми право да се разпореждам с живота и имуществото на десетина богати граждани, чиито имена ще ви посоча, и утре те сами ще донесат този милион.
— Гражданино Салвато — извика председателят. — Вие ни предлагате да направим същото, за което укоряваме враговете си.
— Салвато! — измърмори Чирило.
— Почакайте. Аз ви молих да ме изслушате до край, не ме прекъсвайте.
— Вярно е, не сме прави, — кимна Чирило. — Продължавайте.
— Както е известно на всички, аз имам в провинция Молизе земи и къщи за около два милиона. Тези милиони предавам на нацията. Когато Неапол бъде спасен. Руфо побегне или бъде заловен, нацията ще продаде земите ми и ще върне по сто хиляди франка на десетте граждани, които ще ми заемат, по-точно на нея, тази сума.
Шепот от възхищение пробягна сред събралите се членове на Директорията. Мантоне се хвърли на врата на младия човек.