Доменико Чирило посети и Луиза с молба да се включи в събирането на волните пожертвувания, но тя отговори, че положението на съпруга на придворния библиотекар не й позволява да се занимава с подобна дейност. Достатъчно й беше и това, че по неведоми пътища беше станала причина за ареста на двамата Бекер. Все пак от свое име и от името на Салвато тя предаде три хиляди дуката.
Но положението на неаполитанците беше толкова бедствено, че въпреки щедростта на състоятелните граждани касата на Директорията скоро опустя отново.
Тогава Законодателната комисия предложи на всички лица, които служеха на републиката, независимо от заемания пост, да дават на бедните половината от заплатата си. Чирило, който вече беше дал всичко, се отказа от половината от издръжката си като член на Законодателната комисия, така постъпиха и колегите му, Във всеки квартал на Неапол бяха разпратени лекари и хирурзи, които трябваше да лекуват безплатно всички нуждаещи се. Националната гвардия отговаряше за обществения ред.
Преди отпътуването си Макдоналд беше разпределил оръжието и знамената. За главнокомандуващ беше назначен Ба-сети, същият, който беше разбит от отрядите на Мамоне и Фра Дяволо и се върна в Неапол ранен; за негов помощник — Дженаро Фера, брат на херцог Касано; за генерал-адютант — Франческо Грималди. Комендант на града стана генерал Фредеричи; комендант на Новия замък оставаше кавалерът Маса, но в замъка Уово на този пост беше назначен полковник Л’Aypopa. Във всеки градски квартал беше разположен по един корпус от националната гвардия, часовои стояха през тридесет крачки.
На седми юни генерал Вирц арестува всички бивши офицери от кралската армия, които отказваха да служат на републиката. На 9 август в осем вечерта прозвуча сигналът за тревога — три оръдейни изстрела. И незабавно, според заповедта всички граждани се затвориха по домовете си. Националната гвардия и доброволците, напротив, се устремиха към улица Толедо и градските площади, Мантоне, който отново беше заел поста военен министър, направи преглед на войската, заедно с Вирц и едва възстановилия се Басети, чиято рана за щастие не беше се оказала опасна. Басети благодари на събралите се за усърдие и обяви, че сега пред тях има само два пътя: да победят, или да умрат. След това той разпусна войската, като обясни, че сигналът за тревога е бил даден само за да проверят с какво количество хора могат да разполагат в момента на опасност.
Нощта премина спокойно. На разсъмване оръдеен изстрел извести на гражданите, че могат спокойно да излизат на улиците.
На тридесет и първи август стана известно, че кардиналът е пристигнал в Нола и че се намира едва на седем-осем левги от Неапол.
LX
СИМОНЕ БЕКЕР МОЛИ ЗА МИЛОСТ
В една от тъмниците на Новия замък, чийто премрежен с тройна решетка прозорец гледаше към морето, лежаха облечени на наровете си двама души. Единият беше на около петдесет и пет, а другият — на двадесет и пет-тридесет години. Двамата се вслушваха по-внимателно от обикновено в бавния еднообразен напев на неаполитанските рибари, докато часовой безгрижно се разхождаше покрай крепостната стена по тясната ивица земя, която отделяше от водата арагонските кули на замъка.
Вероятно, не красотата на мелодията привличаше толкова силно внимание на двамата пленници, дори и да бяха страстни любители на музиката, — нищо не е по-малко поетично, и особено толкова нестройно, като ритъма, който използува неаполитанецът за безконечните си импровизации. Очевидно, за затворниците беше интересна не мелодията, а думите на песента, защото след първия куплет по-младият скочи от постелята, хвана се за решетката, повдигна се на ръце до нивото на прозореца и устреми пламтящ взор в нощния сумрак, опитвайки се да различи лицето на певеца при слабата светлина на луната.
— Познах го, — каза той. — Това е Спронио, нашият главен служител в банката.
— Слушай го внимателно, Андреа, — проговори по-възрастният с рязък немски акцент. — Ти по-добре разбираш неаполитанския диалект.
— По-тихо, татко, — отвърна младежът. — Ето, той спира лодката си срещу прозореца ни. Навярно има да ни съобщи някаква добра новина.
Пленниците млъкнаха, а мнимият рибар отново подкара песента си.
Нашият превод не може да предаде наивната простота на израза, но поне ще предаде смисъла й.