— Изпълнявам синовния си дълг, — с усмивка отвърна Андреа. — Нали Бог е чул гласа на Авраам, който се молил за Исаак, може би ще чуе и гласа на Исаак, който се моли за Авраам.
С трепереща ръка Симоне вдигна чашата си и я изпразни на три глътки. Андреа взе своята и я изпи на един дъх. Фриц няколко пъти се опита да преглътне своето вино, но не успя. В гърлото му беше заседнала буца.
Андреа наля остатъка от виното в своята чаша и в тази на баща си и ги подаде на часовите.
— Пийте и вие за здравето на този, който вие най-скъп.
Войниците пиха, като промърмориха някаква наздравица.
— Да вървим, Андреа, приятелю, работа ни чака, — подкани го старецът. После се обърна към Фриц:
— Узнай какво е станало със Спронио, боя се да не е изпаднал в беда.
След това арестуваните се завърнаха на работните си места.
— Установихме какъв е нашият кредит, нали, татко? — попита Андреа.
— Да, два милиона, седемстотин и петнадесет хиляди и осемдесет и седем дуката.
— А нашият дебит, — продължи Андреа, — е един милион, сто двадесет и пет хиляди, четиристотин и двадесет дуката по различните дългове в Лондон, Виена и Франкфурт.
— Добре, записвам.
— Двеста седемдесет и пет хиляди дуката за съпругата на кавалера Сан Феличе. — Сърцето на младия човек болезнено се сви при произнасянето на това име. Като долови трепета в гласа на сина си, бащата въздъхна.
— Записано, отвърна той.
— Двадесет и седем хиляди дуката за Негово Величество Фердинанд, да го пази Бог, салдо по заема на Нелсън.
— Записано.
— Двадесет и осем хиляди и двеста дуката без име.
— Зная чии са. Когато княз Тарсия беше преследван от прокурора Вани, той ми остави тази сума на съхранение. Бедният скоропостижно почина и не успя да каже за този влог на семейството си. Напиши бележка на сина му. Клагман още днес ще му отнесе парите.
За минута се възцари мълчание. Андреа написа писмото и го подаде на Клагман.
— Има ли още нещо? — попита той Симоне.
— Това е всичко, което дължим, татко. Можем да изчислим общата сума.
Старият банкер започна да смята. Оказа се, че банката има задължения от 1 455 612 дуката, или 4 922 548 френски франка.
По лицето на стареца се изписа явно удовлетворение. След ареста на банкерите сред кредиторите беше настъпила паника, всички бързаха да изтеглят влоговете си. За по-малко от два месеца бяха изтеглени над тридесет милиона. Но това, което би съкрушило всяка друга банка, не можеше да разклати положението на Бекер.
— Скъпи Шперлинг, — каза Симоне — за да покрием сметките на кредиторите, незабавно пригответе разпореждания до банките, където имаме вложения, за същата сума. Дайте ги за подпис на Андреа.
Главният счетоводител излезе, за да изпълни заповедта.
— Веднага ли да занеса писмото на княз Тарсия? — попита Клагман.
— Да, вървете и се връщайте колкото може по-скоро. А по пътя се опитайте да разберете нещо за Спронио.
Бащата и синът останаха сами. — единият в кабинета си, а другият в касата.
— Струва ми се, татко, че би трябвало да изготвим известие за ликвидацията на банката.
— Тъкмо смятах да ти го кажа, момчето ми. Нахвърли писмото. От него ще направят толкова копия; колкото ще са необходими, по-точно, ще ги напечатат, така че ще трябва да се подписваш само веднъж.
— Пестите време. Прав сте, татко, не ни остава толкова много.
И Андреа написа следния циркуляр:
„Банкерите Симоне и Андреа Бекер от Неапол имат честта да предупредят всички лица, с които са в делови отношения, особено тези, които биха могли да им предявят какъвто и да е финансов иск, че поради смъртната присъда на собствениците банката ще започне ликвидация от утрешния ден, 13 май, от деня на екзекуцията.
Срокът на ликвидацията е един месец.
Плащанията ще се извършват незабавно.“
Андреа прочете писмото на баща си и попита не трябва ли да добави нещо.
— Остава само да го подпишеш, — хладнокръвно отвърна бащата.
И понеже, както вече казахме, Андреа имаше право на подпис, той подписа документа.
Симоне позвъни и на вратата се показа писарят.
— Отидете при сина ми и вземете циркуляра. Отнесете го в печатницата и кажете да го отпечатат веднага.
Двамата осъдени отново останаха сами.
— Татко, каза Андреа, — имаме актив от един милион, двеста петдесет и девет хиляди, четиристотин седемдесет и пет дуката. Какво да правим с тях?
— Аз мисля, приятелю, че преди всичко трябва да се погрижим за тези, които добросъвестно са ни служили по време на нашия разцвет и които ни останаха верни в нещастията. Нали каза, че сме достатъчно богати, за да не се скъпим в благодарността си. Как да докажем, че това не са празни думи?