Выбрать главу

Зная колко ме обичате, татко, но нищо не моля за себе си, — дългът ми е предначертан свише и аз ще го изпълня. Но ако аз умра, любими ми татко, тя ще остане сама и — кой знае? — Може би, ще бъде преследвана от краля, като неволна причина за гибелта на двамата осъдени на разстрел банкери, макар, че тя за нищо не е виновна! Ако ние победим, тя няма от какво да се страхува и това писмо ще остане свидетелство за голямата любов и безграничното ми доверие към Вас. А ако бъдем победени и аз не мога да й помогна, Вие татко, ще ме замените. Тогава Вие ще напуснете прекрасните висини на Светата Ви обител и ще се потопите в морето на живота. Вие сте се обрекли да оспорвате човека от смъртта. Спасявайки този ангел, Вие само ще изпълните дълга си.

Най-могъщото оръжие в Неапол са парите, затова по време на пътуването ми в Молизе успях да събера петнадесет хиляди дуката, които се пазят в желязно ковчеже. Заровил съм го в Позилипино, до гробницата на Вергилий, под лавровото дърво. Там ще го намерите.

Ние сме обкръжени не само от врагове (това не би било толкова страшно), но и от предатели, което е наистина ужасно. Народът е толкова сляп и невеж, толкова объркан от монасите и вековните суеверия, че смята за най-зли врагове тези, които искат да го освободят, и се моли за всеки който прибавя нови звена към веригите му. Ах, татко, татко! Човек, посветил се като Вас на спасението на хорската плът, има големи заслуги пред Бога. Но, повярвайте ми, по-голяма ще е заслугата на този, който се заема с просвещението на умовете и възпитанието на заблудените души.

Сбогом, татко мой! Животът на народите е в ръцете Господни; във Вашите ръце е нещо повече от живота ми, — в тях е моята душа.

Ваш любещ и предан син.

Салвато.

П. П. При днешните размирици би било излишно и дори опасно да ми отговаряте. Могат да арестуват пратеника Ви, да прочетат писмото Ви. Предайте на приносителя на писмото три зърна от Вашата броеница. Те ще означават за мен вярата, която не ми достига, надеждата, която възлагам на Вас, милосърдието, което Вашето сърце излъчва.“

След като приключи писмото Салвато се обърна и повика Микеле.

— Намери ли човека? — попита Салвато.

— Искате да кажете, намерих го отново, тъй като той е същият, който вече пътува до Рим и предава на генерал Шампионе съобщения от републиканския комитет и новини от вас. — Значи, този човек е патриот?

— И съжалява само за това, — намеси се пратеникът, който току-що беше застанал на вратата, — че го отпращате от Неапол в минута на опасност.

— Повярвай ми, да отидеш там, където те изпращам, също значи да служиш на Неапол.

— Дайте заповедите си. Аз знам кой сте и зная цената Ви.

— Това писмо ще отнесеш в манастира Монте Касино и ще го дадеш на отец Джузепе. Но само лично, разбра ли?

— Да чакам ли отговор.

— Не зная кой ще бъде господар на Неапол, когато се завърнеш, така че няма да има писмен отговор, но условният знак ще бъде за мен решаващ. Разбрахте ли се с Микеле за възнаграждението?

— Да. Ръкостискане, когато се върна.

— Е, виждам, че в Неапол не са се свършили истинските хора. Върви, братко, и Бог да те пази!

Пратеникът излезе.

— А сега, Микеле, — каза Салвато, — да помислим за нея.

— Чакам ви, командире.

Салвато препаса сабята си, затъкна в пояса чифт пистолети и заповяда на слугата калабриец да го чака в полунощ на площад Мола с два ездитни коня. После излезе с Микеле на улица Толедо.

Колкото повече се приближаваха към Къщата с палмата, все по-ясно дочуваха някакво странно пеене — нито песен, нито речитатив. Под прозорците на трапезарията Салвато забеляза една висока фигура, която стоеше плътно до стената и неподвижният силует тайнствено се очертаваше на белия фон. Микеле пръв позна албанската магьосница, която всеки път се явяваше на Луиза в решителните мигове от живота й. Жената почти довършваше песента си, но приятелите успяха да чуят следните думи:

Задуха северният вятър, Птиците на юг летят. Лети, лети на път далечен, Ти гълъбице и ела. При нас отново с първа пролет. На добър час!

— Влезте при Луиза, прошепна Микеле, — а аз ще задържа Нано. Ако сестра ми поиска да се посъветва с нея, извикайте ни.

Салвато имаше ключ от градинската врата. Той затвори зад себе си, изкачи се по стълбите, влезе в трапезарията и видя Луиза до прозореца. Ясно беше, че тя не е пропуснала нито един стих от баладата на вещицата. Като забеляза Салвато, младата жена тръгна към него и с печална усмивка положи глава на рамото му.