Салвато беше посрещнат от приветствен хор. Във форта имаше сто и петдесет калабрийци. Командваше ги един свещеник на име Тоскано. Беше очевидно, че именно тук ще се стоварят всички сили на санфедистите, затова бяха доведени изпитани бойци. Тоскано показа всички приготовления за отбраната. Ако врагът го принудеше, той беше готов да взриви барутния погреб и да загине заедно с хората си. Това нямаше да е неочаквано за войниците: всички бяха предупредени и готови за тази висша саможертва в името на отечеството. На знамето, което се вееше над вратите на форта имаше надпис: „Отмъсти! Победи или умри!“
Салвато прегърна достойния свещеник, метна се на седлото и продължи пътя си.
В Портичи републиканците изказаха сериозното си безпокойство. Те имаха работа с население, за което беше изгодно да поддържа кралската власт. Фердинанд имаше в Портичи дворец, където прекарваше есента. Херцог Калабрийски живееше през цялото лято в двореца, разположен до кралската резиденция Фаворите. Не можеха да се доверяват никому. Патриотите чувствуваха, че са обкръжени — от предателства и клопки. Земята се изплъзваше под краката им, както по време на земетресение.
Салвато пристигна в Гранатело. Оказа се, че Скипани, с обичайното си безгрижие, или по-точно, непредпазливост, все още спи. Салвато заповяда да го събудят и поиска сведения за противника. Скипани съобщи, че очаква вражеска атака и е взел мерки за да я отблъсне достойно. Генералът го попита няма ли по-точни сведения от разузнавачите, които трябваше да изпрати във вражеския лагер. Скипани отговори, че не е изпращал никакви разузнавачи и че му е противно да води нечестна война. Салвато се поинтересува дали пътят за Нола се охранява, тъй като оттам, по склоновете на Везувий отрядите на кардинала биха могли да се промъкнат в Портичи и Резина, за да отрежат пътя за отстъпление на републиканците. С привичното си безразсъдство младежът заяви, че предпазните мерки са работа на Портичи и Резина, а колкото до него самият, ако срещнел санфедистите щял да мине през редиците им.
Този начин за водене на война и игра с живота на хората накара опитния стратег, преминал школата на Шампионе и Макдоналд, само да повдигне рамене. Салвато разбра, че с подобен човек е безполезно да се спори и реши да остави всичко на волята на добрия гений — спасителят на народите.
А сега нека видим с какво се занимаваше кардиналът, който беше далеч по предвидлив началник от Скипани. В полунощ, точно когато Салвато излизаше от Новия замък, Руфо седеше до масата в дома на Нолския епископ заедно със секретаря си Сакинели и своя адютант маркиз Маласпина. Куриерите идваха един след друг с бързина, която показваше, че новоизпеченият генерал полага големи усилия за да поддържа постоянна връзка с войските си. Той лично разпечатваше всички писма и диктуваше отговорите на Сакинели или Маласпина. Сам той отговаряше рядко, само на секретните послания, тъй като нервният тик в дясната ръка му пречеше да пише.
Кардиналът вече беше получил съобщение от епископ Людовичи, че Панедиграно с хиляда каторжници ще пристигне в Боско на 12 сутрин. В ръката си Руфо държеше писмо от маркиз де Куртиз, които информираше, че полковник Чиюди, за да изкупи поведението си в Капуа, е тръгнал от Палермо с четиристотин гренадири и триста войници, представляващи нещо като чуждестранен легион, и ще слезе в Соренто, за да атакува по суша Форт Кастеламаре, докато корабите „Сихорс“ и „Минерва“ ще го нападнат откъм морето.
Като прочете това сведение, кардиналът стана от мястото си и се приближи до голямата карта, разгъната на съседната маса. Като се подпря с ръка в нея той започна да диктува на Сакинели следната заповед:
„Полковник Чиюди незабавно да прекрати, ако вече е започнал атаката срещу форт Кастеламаре, незабавно да се присъедини към Шиярпа и Панедиграно и сутринта на 13-ти да тръгнат срещу армията на Скипани. Чиюди и Шиярпа да атакуват противника фронтално. Панедиграно да го заобиколи и да се движи напред покрай лавата на Везувий, за да господства над пътя, по който Скипани ще отстъпва. Нещо повече, тъй като не е изключена възможността републиканският генерал, знаейки за пристигането на кардинала в Нола, да се изплаши от обкръжение и поиска да отстъпи към Неапол, нашите войски трябва усилено да го тласкат пред себе си.
Във Фаворите републиканският генерал ще срещне кардинал Руфо, който ще заобиколи Везувий. Така Скипани, обкръжен от всички страни, ще трябва да умре, или да сложи оръжие“.