Това явно отвращение, което съвсем не беше християнско, беше забелязано от хората в лодките, от където се надигна одобрителен шум.
Кралят веднага схвана настроението на тълпата и реши да извлече от него полза за себе си.
Това беше още една низост, но Фердинанд вече беше престанал да се съобразява с подобни неща.
— Господарю, — повтори Вани като свали шапката си и простря ръце към краля. — Това съм аз!
— Кой сте вие? — попита кралят с гъгнивия глас, с който обикновено произнасяше плоските си шеги, което му предаваше сходството с Полишинел.
— Аз, маркиз Вани.
— Не ви познавам.
— Господарю! — извика Вани. — Не познавате своя прокурор, докладчика на Държавния съд.
— Ах, да! Значи вие сте говорили, че спокойствието в кралството ще се възстанови едва след като бъдат арестувани всички аристократи, всички барони, всички магистрати и всички якобинци? Вие ли искахте да екзекутирате тридесет и двама души и да положите на мъчение Медичи, Кандано и Теодоро Монтичели?
По челото на Вани изби пот.
— Господарю! — простена той.
— Да, — продължи кралят, — познавам ви, — но само по име. Никога не съм имал работа с вас, или по-точно, вие никога не сте имали работа с мен. Давал ли съм ви някога лично поне една заповед?
— Не, господарю, истина е, — отвърна Вани като поклати глава. — Всичко съм вършил по заповед на кралицата.
— В такъв случай, ако имате някаква молба, обърнете се към кралицата.
— Господарю, вече се обърнах към нея.
— Прекрасно! — каза кралят, виждайки, че всички одобряват отговора му и решил с цената на неблагодарността да възстанови за малко изгубения си авторитет, вместо да прекъсне разговора, се стараеше да го продължи. — И какво?
— Кралицата отказа да ме приеме.
— Хм, това е твърде печално за вас, бедни ми маркизе! Но както преди не одобрявах когато кралицата ви приемаше, сега, когато отказва да стори това, не мога да я укоря!
— Господарю, — примоли се Вани с отчаянието на човек, претърпял корабокрушение, който чувства, че последният отломък, в който се е вкопчила цялата му надежда за живот, се изплъзва от ръцете му. — Господарю, вие прекрасно знаете, че след услугите, оказани от мен на вашето правителство, не мога вече да остана в Неапол… Да ми откажете убежище на борда на някой от английските кораби, значи да ме осъдите на смърт: якобинците ще ме обесят!
— Какво пък! Ще признаете, че напълно сте го заслужили!
— О, господарю, господарю! И като връх на нещастията ваше величество ме напуска!
— Мое величество, скъпи маркизе, има тук не повече власт, отколкото в Неапол. Истинското „Величество“ — и вие прекрасно го знаете — е кралицата! Тя царува. Аз се занимавам с лов и се забавлявам — не сега, не, моля ви, повярвайте. Кралицата, а не аз, извика Мак и го назначи за главнокомандуващ, кралицата, а не аз, иска да замине в Сицилия. Всички знаят, че исках да остана в Неапол. Обърнете се към кралицата. Аз не мога да сторя за вас нищо.
Вани в отчаяние се хвана за главата.
— Е, щом е така, мога да ви дам един съвет, — каза кралят.
Вани вдигна глава, лъч надежда проблесна по мъртвешки бледото му лице.
— Съветвам ви да си опитате късмета на „Минерва“. Там е херцог Калабрийски с придворните си. Помолете адмирал Карачиоло да ви вземе. А от мен скъпи маркизе, приемете най-добри пожелания. Щастливо плаване!
И кралят приключи своята реч като издаде с устните си звук, подобен на този, който дяволът произнесъл по съвсем друг начин, както е описано от Данте.
Разнесоха се откъслечни изблици смях, раздадоха се възгласи: „Да живее кралят!“. Дружно дюдюкане съпроводи оттеглянето на Вани.
Въпреки че в съвета на краля нямаше много надежда за успех, това беше последното спасение. Вани заповяда да гребат към фрегатата „Минерва“, която грациозно се полюшваше на вълните, встрани от английската ескадра. Флагът на гротмачтата показваше, че на борда се намира наследствен принц.
Трима души, изкачили се на юта, наблюдаваха през далекогледите си, току-що описаната от нас сцена. Това бяха принцът, адмирал Карачиоло и кавалерът Сан Феличе, чиято тръба по често се обръщаше към Мерджелина; където се намираше къщата с палмата, отколкото към Соренто, където на котва стоеше „Вангуард“. Принцът забеляза, че гребците обърнаха лодката към „Минерва“, и тъй като беше наблюдавал дългия разговор на седящия в нея човек с краля, той започна с особено внимание да го разглежда. Изведнъж възкликна:
— Та това е маркиз Вани, кралският прокурор!
— Какво ли иска от нас този негодник? — промърмори адмиралът като смръщи вежди.
После, като си спомни, че Вани беше оказвал услуги на кралицата, добави през смях: