Но тъй като възнамеряваше да вземе тази сума не от натрупаните вече средства, а от бъдещите печалби, той пожела да отложи сватбата с четири месеца. За това време той щеше да извърши най-малко осем екзекуции — по две на месец, а това значеше, че щяха да му паднат най-малко триста и двадесет франка.
За съжаление на Донато, революцията в Неапол, както видяхме, се отличаваше с човечност, и въпреки предварителните му сметки той още не беше бесил никого и не можеше място да си намери от яд, че беше се съгласил да даде дъщеря си на Джовани, а по-точно, че се беше съгласил да обезпечи съществуването на младата девойка. Ето защо той седеше на масата с Басо Томео.
— Това не е за мен! Разбирате ли, свате Томео? Искам да кажа, че когато основаха републиката и аз разпитах знаещите хора какво е това република, те ми казаха, че това е политическо положение, при което едната половина от гражданите прерязаха гърлото на другата, и си помислих: „Значи, ще спечеля не триста, а хиляда, пет хиляди дуката, цяло състояние!“ Можех ли да мисля иначе? Уверяваха ме, че във Франция е имало един гражданин на име Марат, който във всеки брой на вестника си призовавал да се отсекат триста хиляди глави! Наистина, не му дали всичките, но все пак получил нещо. А какво става у нас? За пет месеца революция — нито един Марат! Все някакви си Чириловци, Пагановци, Карло Лауберговци, Мантоновци — колкото искаш филантропи, които декламират по балконите: „Не засягайте личността! Уважавайте собствеността!“.
— Разбирам, свате! — отвърна Басо Томео. — Къде е виждано подобно нещо? И докъде стигнаха господа патриотите? Това донесе ли им щастие?
— Всичко толкова се обърка, повярвайте ми! Когато видях, че бесят на Прочида и Иския, аз протестирах: нали трябваше да беся аз! И знаете ли какво ми отговориха?
— Не, какво?
— Че на островите бесят не по заповед на републиката, а по волята на краля. Че кралят е изпратил от Палермо съдия, за да съди, а англичаните са осигурили палач, за да беси. Английски палач! Бих искал да го видя как се справя с работата!
— Да, това е несправедливо, свате Донато.
— Така че, оставаше ми последната надежда. В тъмниците на Новия замък държаха двама заговорници. Те поне не трябваше да ми се изплъзнат: бяха си признали престъплението и дори се бяха похвалили с него!
— Бекер?
— Те самите… Онзи ден ги осъдиха на смърт. Казах си: „Е, добре, това са двадесет дуката и парцалите им в добавка. Нали са богати хора, дрехите им все ще струват нещо. Къде ти! Знаете ли какво направиха с тях?“
— Разстреляха ги, сам видях.
— Разстреляли! Та нима в Неапол някога са разстрелвали? И всичко това е за да не може бедният човек да спечели двадесет дуката! Ох! Повярвайте ми свате, правителството, което разстрелва, а не беси, няма да се задържи дълго. Виждате ли как нашите ладзарони подреждат сега вашите патриоти!
— Моите патриоти ли, свате? Никога не са били мои! Аз даже не знаех какво значи думата. Попитах Фра Пачифико и той ми каза, че е същото като якобинец. Тогава попитах какво е това якобинец. А той ми каза, че това е патриот, — значи, човек, който е виновен за всички престъпления, човек проклет от Бога. Е, какво ще стане с нашите бедни дечица?
— Какво искате, татенце? Не мога заради тях да се оставя да ми източат кръвта! Нека почакат! Нали и аз трябва да чакам! Може би кралят ще се върне — и всичко ще се измени. Може би, (тук маестро Донато направи гримаса, която трябваше да изобразява усмивка), ще трябва да обеся зет ви Микеле.
— Микеле, слава Богу, не ми е зет! Той много се натискаше, но аз отказах.
— Да, отказахте му, когато беше беден. Но откакто забогатя, той пък не споменава за женитба.
— Вярно е. Бандитът му с бандит! Е, щом е така, в деня, когато ще го бесите, аз ще държа въжето, а ако се наложи ще помагат и тримата ми сина.
В същия момент, когато Басо Томео толкова любезно предлагаше на маестро Донато помощта на тримата си сина, вратата на подземието се отвори и пред двамата приятели застана Бекайото, който размахваше окървавената си ръка. Бекайото беше добър познат на майстор Донато, двамата бяха съседи. Затова той извика Марина и и заповяда да донесе още една чаша. Девойката, красива и грациозна като видение, влезе в стаята. Чудно беше, как се е появило в този гнусен бордей толкова прекрасно цвете.