Последва невероятно объркване; няколко човека паднаха убити или бяха ранени, бедрото на Бекайото беше раздробено. Изведнъж през отворения прозорец в стаята нахълтаха въоръжени хора, начело с Микеле, който крещеше с всичка сила, надвиквайки общия шум:
— Не сме ли закъснели, генерале? Ако сте още жив, обадете се, но ако сте мъртъв, то, кълна се в Богородица Кармин-ска, нито един негодник няма да излезе от тука жив!
— Успокой се, славни ми Микеле! — отвърна Салвато най-невъзмутимо. — Аз съм жив и невредим!
И наистина, падайки върху пленника, Бекайото го беше прикрил с тялото си от куршумите, които в тъмата на нощното сражение можеха с еднакъв успех да поразят и приятел и враг, убиец и жертва. Освен това, трябва да кажем за чест на Донато, че достойният маестро излъга напълно надеждите, които му възлагаха, мигновено дръпна Салвато и го скри под масата. След миг той вече развързваше възлите с професионална ловкост и за всеки случай пъхна под дясната му ръка нож. Салвато отскочи назад, прислони гръб да стената и се приготви скъпо да продаде живота си, ако битката се проточеше и освободителите му нямаха успех. Застанал до стената, с пламтящ взор и насочен към неприятеля нож, напрегнат като готов за скок тигър, младежът отвърна с успокоителни думи на призива на Микеле.
Но опасенията му бяха напразни. Нямаше място за съмнение, на чия страна щеше да е победата. Ладзароните изгасиха или захвърлиха факлите и панически побегнаха на-вън. След пет минути в стаята бяха само мъртвите, ранените, младият офицер, Маестро Донато, Микеле с верния си помощник Палиукела и тридесет-четиридесет въоръжени мъже, които двамата ладзарони-патриоти бяха успели да съберат с огромен труд.
За щастие, като чуваше от всички страни отчаяни викове, касапинът беше помислил, че е пълновластен господар на града и не беше поставил часови. Така че Микеле можа лесно да се приближи до дома, където, по негови сведения, се намираше пленникът. Като стигна до къщата, той се изкатери до прозореца по купчина счупени мебели и забеляза Бекайото в момента, когато слагаше примката на врата на Салвато. Като реши, че няма и секунда за губене, той се прицели в негодника, стреля и извика:
— На помощ на генерал Салвато!
След което първи се хвърли в атака. Останалите го последваха, стреляйки с пушки и пистолети. Като се озова в трапезарията, Микеле веднага заповяда да вдигнат от пода още горящата факла, скочи на масата и освети цялото помещение. Тогава забеляза Бекайото, който хъркаше в краката му, видя труповете, ранените, които пълзяха в собствената си кръв към стените, за да се опрат на тях. Салвато, готов за бой с нож в дясната ръка, докато с лявата прикриваше някакъв човек, в когото Микеле не веднага и не без учудване разпозна Маестро Донато.
— Колкото и съобразителен да беше, ладзаронито не можа да си обясни смисъла на това зрелище. Защо Салвато, когото преди пет минути беше видял с вързани ръце и примка на шията, сега беше освободен и то с нож в ръка? И защо защитаваше палача, който явно беше дошъл тук само с една цел — да обеси младия му приятел?
Но Салвато бързо се спусна към Микеле и набързо му разказа всичко. Излизаше, че Микеле се е реванширал за случая на площад Пиние. Тогава искаха да го разстрелят, а Салвато го спаси; сега искаха да обесят Салвато, и Микеле върна дълга си.
— Гледай ти! — възкликна Микеле, когато самия Донато му разказа как беше поканен на тържеството и с каква цел. — За да не мислиш, приятелю, че са те тревожили напразно, ще ти намерим работа. Само че, вместо да бесиш този честен човек и храбър офицер, ще пратиш на оня свят един презрян убиец и гнусен бандит.
— Полковник Микеле, — отвърна Донато, — не ви отказвам, както не отказах и на Бекайото и трябва да ви кажа, че ще го обеся с по-малко угризения на съвестта, отколкото ако трябваше да лиша от живот този храбър офицер. На аз съм преди всичко порядъчен човек и тъй като получих от Бекайото десет дуката, за да обеся този господин, струва ми се, че нямам право да ги задържам, щом трябва да беся него самия. Така че, бъдете свидетели, щом сте се събрали тук, че връщам на съседа си десетте дуката, преди да съм предприел каквото и да е срещу него.
И като извади от джоба си десетте дуката, той нареди монетите на масата, където лежеше Бекайото. А сега, — обърна се той към Салвато, — готов съм да чуя заповедите ви. — Той взе въжето и без да чака повече се приготви да го надене на шията на касапина, както преди това възнамеряваше да стори със Салвато.
Салвато спокойно огледа всички — и приятели, и врагове.
— Вярно ли е, — попита той, — че имам право да заповядвам тук и че тези заповеди ще бъдат изпълнени?