— Знай тогава, — продължи младият човек, — че млечният ти брат е ужасен лъжец! Аз като глупак щях да се оставя да ме обесят и щях да увисна на въжето като куче, ако …Но почакай, нека за наказание той сам разкаже всичко.
— Генерале, — възрази Микеле, — струва ми се, че най-важно сега е да се изпрати заповедта до генерал Скипани. Тя, изглежда, е много съдбоносна, щом сте се подложили на такива опасности, за да я получите. Долу ни чака лодка, готова да отплува при първата ви дума.
— Сигурен ли си в хората?
— Доколкото един човек може да бъде сигурен в друг. Но сред матросите ще бъде преоблеченият Палиукела, а на него вярвам като на самия себе си. Аз ще изпратя лодката и заповедта, а през това време Вие ще разкажете на Луиза как съм ви спасил живота, — сигурен съм, че ще го направите много по-добре от мен.
И като побутна леко Луиза към любимия й, Микеле затвори след себе си вратата и побягна надолу по стълбата, като си тананикаше популярната в Неапол песничка „Пожелания“, която започваше с думите:
LXVI
НОЩТА НА 13 СРЕЩУ 14 ЮНИ
Тъмната нощ на 13 срещу 14 юни се спусна над осеяния с мъртви тела бряг, на обагрените с кръв улици.
Кардиналът беше изпълнил замисъла си: с баснята за въжето и появата на свети Антоний той беше успял да разпали гражданската война в самото сърце на Неапол. На моста Магдалина, по крайбрежието на Портичи и Резина огънят престана, но по градските улици все още се стреляше. Патриотите, които бяха убивани в собствените им домове, не пожелаха да чакат смъртта със скръстени ръце. Всеки се въоръжи, излезе на улицата и се присъедини към първата срещната група защитници на републиката. На всеки ъгъл можеха да се видят отряд патриоти и банда ладзарони, които си разменяха пушечни изстрели. Тези изстрели, които отекваха и в кулите на Новия замък, събуждаха угризенията на Салвато — един вътрешен глас му шепнеше, че сега има по-важни неща от обясненията в любов и то в минутата, когато градът беше в плен на разюзданата и безжалостна тълпа. При това жестоко го гнетеше мисълта, че той цели два часа беше играчка в ръцете на ладзароните и досега не беше измил позора на това оскърбление.
Най-после Микеле се завърна и това послужи на Салвато за предлог да излезе от стаята. Лодката беше заминала.
— А сега кажи, знаеш ли къде е бивакът на Николино и хусарите му? — попита генералът.
— В Имаколатела — отвърна Микеле.
— Къде са твоите хора?
— Долу. Заповядах да ги нахранят и напоят. Не трябваше ли?
— Напротив, те напълно са заслужили отдиха си. Но кажи ми, ще поискат ли отново да тръгнат с тебе?
— Мисля, че ще пожелаят да се спуснат с мене и в ада, или да отидат на луната, но при условие, че им кажете някоя ободряваща дума.
— Е, няма да ги скъпя. Да вървим!
Младите хора влязоха в долната зала, където пируваха ладзароните. При вида на своя началник и Салвато, те дружно извикаха:
— Да живее Микеле! Да живее генерал Салвато!
— Приятели, — започна Салвато, — ако се съберете всички до последния човек, колко ще бъдете?
— Шестстотин-седемстотин човека, не по-малко.
— А къде са приятелите ви?
— Е, откъде да знаем… — отвърнаха двама от ладзароните.
— Значи е невъзможно да съберем всичките ви приятели?
— Не е невъзможно, но е доста трудно.
— Ако за всеки човек, когото доведете ви дам по две карли-ни, работата ще бъде ли все така трудна?
— Не, това би помогнало много!
— Ето ви за начало по два дуката на човек: това значи на всеки десет намерени приятели. Имате пари за триста човека.
— Ето това е разговор! За ваше здраве, генерале!
После всички възкликнаха:
— Заповядайте, генерале!
— Слушай ме внимателно, Микеле, и следи всичко да бъде изпълнявано точно така, както ще ти кажа.
— Бъдете спокоен, генерале, няма да изпусна нито дума.
— Нека всеки от твоите хора събере колкото може повече приятели и оглави съставения от тях отряд. Сборният пункт е на улица Тендено. Когато се съберете, пребройте присъствуващите. Ако сте четиристотин, разделете се на четири отряда, ако станете шестстотин — на шест. На неаполитанските улици сто човека могат да се съпротивляват на всеки, а ако това са решителни хора, могат и да победят всеки. Когато часовникът на Кастел Капуано удари единадесет, тръгнете по улица Толедо и премазвайте всичко по пътя си. Давайте знак за местоположението си с пушечни изстрели. Как мислите, задачата не ви ли изглежда много трудна?