Кардиналът не обърна голямо внимание на тази подробност и поиска писмото. Шипионе му подаде пакета. Ето какво съдържаха разпорежданията до Скипани:
„Генерал Басети до генерал Скипани в Гранатело. Заради бъдещето на републиката трябва с един решителен удар, в едно сражение да унищожим бандата разбойници, събрани около моста «Магдалина».
Затова Ви заповядвам: утре, по сигнал от Новия замък, Вие с Вашата армия ще настъпите към Неапол. Когато пристигнете в Портичи, ще форсирате позициите на врага и ще преминете с ръкопашен бой през всички препятствия. Патриотите от манастира Сан Мартино ще излязат едновременно с братята си от Кармине, Новия замък и Уово. Ще нападнем от три страни и фронтално, Вие ще нападнете вражеския тил и ще го унищожите. Възлагаме всичките си надежди на Вас.
Привет и братство.
— Е,? — попита задържаният, като видя, че кардиналът за втори път и още по-внимателно препрочита писмото. — Малагата все още ли е Малага, Ваше Високопреосвещенство?
— Да, момчето ми и сега ще ти го докажа.
Той се обърна към маркиз Маласпина и заповяда:
— Дайте на този юнак петдесет дуката и го нахранете добре. Сведенията му си струват цената.
Маласпина изпълни заповедта на кардинала в частта, която се отнасяше лично до него, и даде на лодкаря дукатите. Колкото до вечерята, той я възложи на грижите на Карло Кукаро, лакеят на неговото високопреосвещенство.
Когато Маласпина се върна, кардиналът му заповяда да напише на де Чезаре, който се намираше в Портичи, да не сваля очи от армията на Скипани. Той заповяда да се запазят вчерашните позиции и му изпрати на помощ двеста-триста калабрийци и сто руснаци. Едновременно с това заповяда да разположат хиляда човека по склоновете на Везувий, от Резина до Tope дел Анунцията. Тези хора трябваше да обстрел-ват войниците на Скипани иззад дърветата, купчините лава и скални късове, с които е покрит източният склон на вулкана.
Като получи писмото на кардинала, де Чезаре от своя страна заповяда, на коменданта на Портичи да се престори, че отстъпва под натиска на Скипани, и да го примами в града. А когато той се окаже на дългия три левги път от Фаворите за Неапол, да му отреже отстъплението по фланговете. През това време метежниците от Соренто, Кастеламаре и Кава ще нападнат Скипани в тил и ще разгромят армията му.
Всички тези мерки бяха взети, тъй като беше възможно заповедта на Басети да има втори екземпляр и Скипани все пак да го получи.
Кардиналът не беше действувал напразно. Вторият екземпляр още не беше изпратен, но това щеше да стане скоро и Скипани, за свое нещастие, щеше да го получи.
LXVII
14-ти ЮНИ
Палиукела не беше паднал зад борда, беше се хвърлил в морето. Като забеляза подозрителното поведение на лодкаря той разбра, че Микеле се беше доверил на недостоен човек и тъй като плуваше не по-зле от знаменития Пеше Коласа, чийто портрет украсяваше рибния пазар в Неапол, Палиукела скочи с глава напред, плува известно време под вода, изскочи за секунда, за да си поеме въздух, и отново се гмурна. После, уверен, че от лодката вече не го виждат, спокойно се насочи към вълнолома с хладнокръвието на човек, не веднъж побеждавал в плуването от Неапол до Прочида. Само че този път той плуваше облечен, което не беше съвсем удобно и затова му беше необходимо малко повече време, за да стигне до брега. Цял и невредим, той излезе на вълнолома, изтръска водата от себе си и закрачи към Новия замък.
Палиукела пристигна там към един след полунощ, тъкмо когато се връщаше и Салвато. Конят му беше покрит с рани, той самият беше намушкан на няколко места с нож, за щастие, не опасно, но се връщаше с изпразнени пистолети и огъната сабя, която не можеше да влезе в ножницата, — доказателство за това, че той не само беше получавал удари, но и ги беше върнал на враговете си с лихвите.
При вида на Палиукела Салвато забрави за себе си и започна трескаво да размисля как да поправи положението. Трябваше да изпратят друг пратеник с ново копие на заповедта.
Впрочем, Салвато беше предвиждал нещо подобно и, както си спомняме поиска заповедта да бъде съставена в два екземпляра. Той влезе в заседателната зала на Директорията, която както вече казахме, работеше през цялото денонощие. Двама от петте членове спяха, но трима, чиито гласове бяха достатъчни, за да вземат решение, постоянно бодърствуваха.