Едва бяха се разсеяли облаците дим над оръдията, когато комендантите на всички крепости и другите висши офицери получиха известието, че фортът Кармине е в ръцете на врага, и че оръдията му сега са обърнати не към моста Магдалена, а към улицата Нуова и площада на Стария пазар, — с други думи, че тези оръдия вече застрашават града вместо да го защищават.
Все пак решиха, щом Скипани с малката си армия се покаже откъм Портичи да атакуват от всички страни лагера на кардинал Руфо. Сигналът за излизането на патриотите от манастира Сан Мартино и фортовете трябваше да бъде даден от Новия замък. Така, че всички висши офицери, а сред тях и Салвато, стояха с далекогледи в ръце и не сваляха очи от Портичи. Те видяха, как от Гранатело се издигна прашен облак с огнени езици по средата, — това беше Скипани, който настъпваше към Фаворите и Портичи. Виждаше се как патриотите тръгваха по описаната от нас тясна уличка. После загърмяха оръдията и над къщите се издигнаха облаци дим.
Цели два часа оръдейните изстрели следваха един след друг с интервали, необходими, за да ги презаредят, и димната завеса все повече се сгъстяваше. После грохотът затихна и димът постепенно се разсея. По откритите за окото части на пътя започна да се забелязва движение, обратно на това, което наблюдаваха преди три часа. Скипани с остатъците от отряда си бягаше към Кастеламаре. Всичко беше свършено.
Но Микеле и Салвато упорито следяха някаква черна точка в морето, която постепенно се приближаваше към града, показваха си я един на друг, и тихо си шепнеха. Когато тази точка беше на половин миля от тях, им се стори, че от водата се показва човешка ръка и им прави някакъв знак. Двамата отдавна бяха познали, че това е главата на Палиукела, а сега едновременно се досетиха, че плувецът се нуждае от помощ.
Те бързо се спуснаха на брега, скочиха в първата лодка, хванаха по едно весло и с всички сили загребаха по посока на фара. След миг, на около тридесет фута от тях, над водата отново се показа главата на Палиукела.
Лицето му беше мъртвешки бледо, очите напираха да изскочат от орбитите, устата му беше отворена, но не се чуваше глас. Ясно беше, че плувецът е изчерпал сетните си сили и всеки момент ще потъне.
— Хванете второто весло, генерале, — извика Микеле, — сега ще го доведа!
И като хвърли връхната си дреха, ладзаронито се хвърли в морето. С един мощен замах той преодоля разстоянието, което го отделяше от давещия се, изскочи на десетина метра от него и извика:
— Дръж се!
Палиукела искаше да отвърне, но нагълта вода и потъна. Микеле веднага се гмурна и се забави под водата десет-два-десет секунди, най-после главата му се показа. Той направи усилие да изплува, но отново потъна, като едва успя да извика:
— Насам, генерале! Помощ!
С два замаха на веслата Салвато го настигна, но тъкмо протегна ръка, за да хвана Микеле за косите и ладзаронито, теглен от някаква невидима сила, отново започна да потъва. Салвато можеше само да чака. И той чакаше.
Но изведнъж водата пред носа на лодката закипя отново. Салвато надвеси почти цялото си тяло напред и този път успя да хване Микеле за яката. Като придърпа с колене лодката към себе си, Салвато държа главата на ладзаронито над водата докато дишането му не се възстанови. А заедно с дишането се върна и самообладанието му. Микеле се хвана за борда и едва не обърна лодката, но Салвато бързо премина на другата страна и успя да я уравновеси.
— Той ме държи, — едва произнесе Микеле, — държи ме…
— Постарай се да го вкараш в лодката, — отвърна Салвато.
— Помогнете ми, генерале, дайте ръка. Но внимавайте, дръжте се за срещуположния борд!
Без да става от лявата скамейка, Салвато протегна ръка надясно. Микеле здраво се вкопчи в нея. И тогава с цялата си необикновена сила Салвато дръпна Микеле към себе си. Действително, Палиукела държеше краката му с двете си ръце и парализираше всяко негово движение.
— Хиляда дяволи! — възкликна Микеле, след като успя да прехвърли борда на лодката. — Още малко и щях да опровергая пророчеството на старата Нано, и то благодарение на стария ми приятел Палиукела! Но, изглежда е вярно, че този, ко-муто е писано да умре на бесилката, не потъва във водата. И все пак, благодаря ви, генерале. Може да се каже, че ние с вас непрекъснато си играем на спасяване. Само че, този път вие поведохте в резултата, така че отново съм ви длъжник! Но, както и да е, да се заемем с този юнак.