Изведнъж се разпространи слух — дали това беше шега, или отново се проявяваше суеверието на тълпата, — че всички патриоти имат някъде по тялото си татуирано дърво на Свободата, и това даде повод за нова гавра. Всеки заловен в града или у дома си патриот ладзароните разсъбличаха гол и гонеха по улиците с камшик. Когато се изморяваха да го гонят, убиваха го с изстрел от пушка или пистолет, или стреляха в краката на жертвата, за да продължат мъките й.
Херцогиня ди Пополи и херцогиня ди Касано, които бяха извършили непростимия в очите на ладзароните грях да събират средства за патриотите-бедняци, бяха измъкнати от дворците им. Роклите, фустите — всичките им дрехи, — изрязаха с ножици до кръста и така оголени ги подгониха от улица на улица, от площад на площад, тези почтени и целомъдрени жени, които не можеше да унижи никакво оскърбление! След това ги отведоха в капуанския замък и ги хвърлиха в затвора Викария.
Имаше още една жена, която като тях заслужаваше името Майка на Отечеството. Това беше приятелката на Луиза, херцогинята Фуско. Някой произнесе името й, — според преданието един от тези, комуто тя беше помагала, — и ладзароните веднага решиха да я подложат на същото наказание. Но пътят към Мерджелина беше преграден от републиканските войски, между площад Витория и замъка сан Елмо. Когато тълпата стигна до Градините, я посрещна пушечен залп и тя побягна назад, като остави доста убити и ранени. Но този неуспех не можа да разубеди ладзароните: те скоро се появиха на улицата свети Николай. Но на улицата Сан Карло дела Тартеле ги посрещна същият огън и отново земята се покри с ранени и убити. Най-после ладзароните разбраха, че са попаднали на някаква отбранителна линия. Тогава решиха да обиколят хълма Сан Мартино, където се вееше републиканското знаме, и по улица Вомеро да се спуснат към Кияйи. Там вече бяха като у дома си. Някои изостанаха, за да се помолят на Мадоната от Пие ди Грота, но болшинството продължи през Мерджелина, към дома на херцогиня Фуско.
Когато стигнаха до Лъвския фонтан, водачът на бандата предложи за по-сигурно да проникнат в къщата без никакъв шум. Но някой извика, че тук живее и друга жена, още по-престъпна от херцогинята. Тя беше спасила ранения адютант на генерал Шампионе, беше издала банкерите Бекер и ги беше довела до гибел. Тази жена беше Луиза Сан Феличе.
В отговор се разнесоха викове: „Смърт на Сан Феличе!“ Забравили веднага за всички предпазни мерки, ладзароните се втурнаха към къщата с палмата, разбиха градинската врата, и по външната стълба нахълтаха в жилището.
Както вече казахме, то беше празно.
В първия порив на ярост дрипльовците разбиха стъклата на прозорците, изхвърлиха мебелите, но това не им донесе удовлетворение. Скоро пак се дочуха вопли: „Херцогиня Фуско! Херцогиня Фуско! Смърт за Майката на Отечеството!“ Тълпата се втурна по коридора между двете къщи и нахълта в покоите на херцогинята.
Достатъчен беше един поглед, за да се убедят, че ако обитателите на къщата с палмата я бяха напуснали преди няколко дни, херцогинята беше побегнала преди броени минути. На масата, в прекрасните сребърни блюда, имаше остатъци от обяда, а в спалнята по пода се валяха захвърлени дрехи, които свидетелствуваха за това, че херцогинята е избягала преоблечена. Ако ладзароните не се бяха развличали с грабежа в дома на Луиза Сан Феличе, те сигурно биха успели да заловят херцогинята, за което бяха дошли от толкова далеч и напразно бяха изложили под куршумите двадесет от своите хора.
Обхвана ги дива ярост. Те започнаха да стрелят с пистолетите по огледалата, да палят драпериите, да секат мебелите с брадвите си, — когато изведнъж, в разгара на тези занимания, от градината се дочу вик, който ги накара да потръпнат:
— Да живее Републиката! Смърт на тираните!
Отговори му канибалски рев: ето че се беше намерил някой, който да замести херцогинята! Тълпата нахлу в градината.
Това беше един удължен четириъгълник, засаден с прекрасни дървета и заобиколен със стени. В нея нямаше никакви постройки, които биха могли да послужат за убежище. Така че смелчакът, издал така дръзко присъствието си, не можеше да избяга от преследването. Вратичката към Позилипино беше открехната. Може би оттам беше избягала херцогинята? Това предположение се превърна в увереност, когато намериха кърпичка с инициалите на херцогинята. Тя не би могла да избяга далеч и ладзароните вече възнамеряваха да претърсят околностите, когато отново, неизвестно откъде се разнесе викът, още по-дързък от преди.