И Салвато, който вече беше говорил с Луиза за майка си, за първи път й разказа ужасното предание за своето раждане, както го беше разказал на шестимата заговорници, онази вечер в двореца на кралица Джована.
Салвато вече завършваше разказа си, когато вниманието му беше привлечено от английската фрегата „Сихорс“. Корабът, който стоеше на котва срещу военното пристанище, сега описваше широк полукръг пред Новия замък и замъкът Уово и се приближаваше към Мерджелина, точно към мястото, където ладзароните вилнееха в дома на херцогиня Фуско и в Къщата с палмата. Когато младият човек погледна през далекогледа си, забеляза, че англичаните са свалили четири едрокалибрени оръдия и са построили батарея на мястото, известно с името Тюйлери. След два часа в далечния край на Кияйи избухна силна канонада и снарядите заръфаха стените на замъка Уово.
Като разбра, че ладзароните са слезли по склона Вомеро в Мерджелина, кардиналът им изпрати подкрепленията по същия път, а капитан Бол им докара оръдия, които сега обстрелваха форта Уово.
Патриотите вече бяха обкръжени от всички страни.
След пет-шест залпа Салвато видя как от брега под колоса Уово се отдели лодка. Управляваше я един патриот, който беше забелязал Салвато на кулата, и сега му носеше послание. Младият генерал заповяда да отворят вратата на тайния вход и след десет минути пратеникът седеше пред него с писмото в ръка.
Салвато прочете набързо писмото и тъй като прецени, че е твърде важно за всички, изпрати Луиза в стаята й, слезе на двора, повика Маса и всички офицери от крепостта и прочете следното:
„Любезни Салвато!
Забелязах, че и Вие със същия интерес, както и аз, но от не толкова удобно място наблюдавате сцените, които се разиграват в Мерджелина. Не зная дали хълмът Пицо Фалконе не Ви пречи да виждате с подробности всичко, което става в Тюйлери. За всеки случай, уведомявам Ви за подробностите.
Англичаните стовариха там четири оръдия, а руските артилеристи построиха батарея, която охраняват батальон албанци. Чувате ли я как чурулика? Ако продължи така още едно денонощие, ще е достатъчен един нов Йосия с половин дузина тръби, — и стените на замъка Уово ще рухнат. За мен е все едно, но жените и децата, които се крият там, не гледат толкова философски на това и всеки път, когато снаряд удря стената, се надигат плач и стон. Това е тревожното положение, в което сега се намираме. А ето какво се осмелявам да Ви предложа, за да излезем от него. Ладзароните казват, че когато на Господ му стане скучно там горе, той отваря в небето прозорче и гледа Неапол. Не знам защо, но ми се струва, че тъкмо днес той отново скучае, и затова ще отвори прозорчето си. Нека се опитаме тази вечер да го поразвлечем със зрелище, което сигурно ще му бъде доста приятно (ако правилно си представям нашия Господ Бог), — а именно, как отряд порядъчни хора пердаши банда негодници.
Какво ще кажете за това? Имам стотина хусари, които се оплакват, че краката им се схванали от седене. Всеки е запазил карабината си с дузина патрони, които няма търпение да използува. Бъдете любезен, предайте предложението ми на Мантоне и патриотите от Сан Мартино. Ако го одобрят, нека дадат пушечен залп, и точно в полунощ ние с Вас ще се обединим и заедно ще изпеем тържествена меса на площада на Победата. Нека се постараем тя да бъде достойна за кардинала!
Ваш искрен и предан приятел,
Последните думи на писмото бяха заглушени от аплодисменти. Комендантът на Новия замък поиска лично да оглави отряда, определен за нощната експедиция, но Салвато му напомни, че дългът и общите интереси налагат да остане на поста си и да държи вратите отворени за ранените, в случай че патриотите бъдат отблъснати. Маса отстъпи пред настояването на Салвато, който безспорно щеше да поеме командването на операцията.
— А сега, — попита младият генерал, — ще се намери ли решителен човек, който да отнесе копие от писмото на генерал Мантоне?
— Аз, — прозвуча нечий глас.
И Салвато вида, че от редиците излиза същият генуезки патриот, който вече беше отнесъл писмото до баща му.
— Невъзможно е, — възрази той.
— Защо да е невъзможно?
— Защото не са минали и два часа, откакто се върнахте, краката сигурно не ви държат от умора.
— Но през тези два часа аз спах. Починах си.
Салвато познаваше мъжеството и ума на този човек и затова не се противи повече. Той сне копие от писмото на Николино и предупреди генуезеца, че трябва да го връчи лично на Мантоне. Пратеникът взе писмото и веднага тръгна.
Той завари патриотите в манастира обзети от тревога. Канонадата от Кияйи ги беше изненадала неприятно. Като разбраха, че става дума за унищожаването на същите тези оръдия, те веднага се съгласиха да изпратят отряд от двеста човека на помощ на двестате калабрийци на Салвато и хусарите на Николино.