Командирът на батареята, стар войник, беше по-предпазлив от неопитните санфедисти. Като чу изстрела и възгласа на часовия, той мигновено вдигна хората си, дочуха се викове „Стой!“ Патриотите разбраха, че са открити и се втурнаха към батареята с викове „Да живее Републиката!“
Постът се състоеше от калабрийци и отбрани войници на кардинала. Битката беше отчаяна. Николино, Мантоне и Салвато вършеха чудеса, Микеле не изоставаше от тях. Биха се два часа, задавяха се от кръв. Земята се покри с трупове. Най-после, републиканците взеха връх и овладяха батареята.
Така беше постигната главната цел на трите републикански операции. До разсъмване оставаше още цял час и Салвато предложи да изненадат албанския отряд в Градините, който прерязваше връзката между замъка Уово и манастира Сан Мартино. Предложението беше горещо одобрено. Републиканците се разделиха на два отряда. Единият под ръководството на Салвато и Микеле, тръгна по улица Паскуале и улица света Тереза и, без никой да забележи, спря на улица Рочела, зад двореца Васто. Другият, оглавяван от Николино и Мантоне, тръгна нагоре по улица Света Катерина и улица Кияйя, но беше забелязан от противника и трябваше да открие огън.
Като чуха първите изстрели, републиканците на Салвато и Микеле се устремиха през всички врати и градини на двореца Васто към Градините, изкатериха се на стените и от там удариха албанците в тил. Те, като истински планинци, се съпротивляваха мъжки, но против тях бяха отчаяни хора, — в това последно сражение патриотите бяха поставили на карта живота си. Албанците бяха изтребени поголовно. Тогава победителите оставиха в кървавата кал своите и чуждите мъртъвци и, опиянени от победата, обърнаха взор към улицата Толедо.
Мамоне и Фра Дяволо постепенно разбраха, че барабаните на улицата Инфраската са били лъжлива тревога, за да прикрият истинската, затова се върнаха на предишните си позиции на улица Толедо. Те с тревога се вслушваха в шума на битката, който идваше откъм Градините и се успокоиха малко едва след половин час, когато всичко утихна. Но изведнъж от тесните улички, които се спускат от Афлито към Карита, изригна човешка лавина. Страшна, смъртоносна и разрушителна, тя се понесе по площада, като помиташе всичко по пътя си и оставаше на каменните плочи следа от мъртви тела, широка триста метра, а после се вля в срещуположните улици.
Отрядите на патриотите се събраха на площад Кастело и улица Медина. Тримата командири се прегърнаха, защото при такива случаи хората, разделяйки се, не знаят ще се видят ли някога отново.
— Наистина не зная, — възкликна Николино, който се върна в замъка Уово с петдесетина бойци, — наистина не зная, дали Господ Бог е отворил прозорчето си или не, но ако не е, явно е сгрешил. Би видял славно зрелище! Би видял хора, които предпочитат да умрат свободни, отколкото да живеят под властта на тирана!
Салвато отведе своите хора в Новия замък. Комендантът Маса не беше мигнал през цялата нощ и тревожно се вслушваше в стрелбата, която отначало се отдалечаваше, а после започна да приближава. Когато започна да се разсъмва, той видя как от площад Кастело и улица Медина изтичаха републиканците и заповяда да отворят вратите на замъка, за да ги укрие по-бързо в случай на поражение. Но републиканците бяха победители и сега, когато пътищата бяха възстановени, всеки, дори Мантоне можеше да се върне на предишните позиции.
И така, широко разтворените врати на замъка отново се затвориха зад гърба на Салвато и неговите калабрийци, зад гърба на Микеле и отряда ладзарони, който беше намалял с една четвърт.
Републиканците бяха изгубили почти двеста човека, но унищожиха повече от седемстотин санфедисти, които бяха извънредно учудени от това, че в момента, когато се смятаха за победители, ги постигна този ужасен разгром.
LXXII
ПРЕДСМЪРТНА ГОЩАВКА
Тази вечер твърде много изплаши кардинала и му показа на какво са способни хората, доведени до отчаяние. През цялата нощ до него достигаше ехото на сраженията, но той не можа да разбере каква е работата и едва на разсъмване научи за страшното клане. Руфо веднага скочи на седлото, за да се увери лично в последствията от нощните битки. Съпроводен от де Чезаре, Маласпина, Ламара и двеста отбрани конника, той излезе през вратата Сан Дженаро на улица Фория, пресече задръстения от санфедисти площад Пиние и излезе на улица Толедо.