На площад Санто Спирито той срещна Фра Дяволо и Мамоне. Мрачните физиономии на разбойническите водачи му подсказаха, че сведенията за нощните загуби не са преувеличени.
Все още не бяха успели да махнат труповете и да измият паважа. На площад Карита конят на кардинала се подплаши, тъй като не можеше да направи нито крачка без да настъпи мъртво тяло.
Кардиналът се спеши, влезе в манастира Монте Оливето и изпрати Ламара и де Чезаре на разузнаване, като категорично им забрани да скриват каквото и да е било от него. После повика Фра Дяволо и Мамоне и започна да ги разпитва за събитията от миналата нощ. Но те знаеха само за битката на улица Толедо. Лошата връзка между различните подразделения на санфедистите беше попречила за установяване на здрави комуникации, като в редовната армия. Разбойниците разказаха, че около три сутринта, когато най-малко са можели да го очакват, непонятно откъде ги връхлетяла орда демони. Хората им били твърде изненадани, за да окажат някаква съпротива, и кардиналът щял сам да се убеди до какво е довело това.
Кардиналът смръщи вежди. Републиканските призраци бяха оставили на бойното поле труповете на сто и петдесет санфедисти.
Скоро се появиха де Чезаре и Ламара. Те също носеха нерадостни новини. Ламара съобщи, че албанският батальон е унищожен напълно. Де Чезаре беше узнал, че от поста при батареята в Кияйи са останали живи едва девет човека, че четирите оръдия са повредени, а руските канонери са загинали до тях.
Като връх на всички беди, кардиналът получи през нощта писмо от кралицата, която му съобщаваше, че флотът на Нелсън, е излязъл от Палермо, за да отведе престолонаследника, е бил принуден да се върне обратно заедно с пасажера си, защото Нелсън узнал, че френския флот е напуснал Тулон. Руфо не допускаше този флот да се насочи към Неапол, или поточно, не му се искаше да го вярва, защото тогава начинанието му щеше да се провали напълно.
Най-после, можеше да се повтори това, което вече се беше случило веднъж: след Котрона грабежите бяха взели нечувани размери и три четвърти от санфедистите решили, че вече са достатъчно богати, дезертираха заедно с оръжието, снаряжението и плячката. А сега половината Неапол беше разграбен от шайките ладзарони и санфедистката армия спокойно би могла да сметне, че другата половина не си струва опасностите, на които се подлагаше всеки, който оставаше в града. Кардиналът не се лъжеше, — войската му повече приличаше на ято гарвани, на лешояди, връхлетяла мърша, отколкото на армия, сражаваща се за определена идея или принципи.
Значи, преди всичко, трябваше да спре грабежите, дори само заради това да остане поне малко за хората, които бяха изминали стотици мили с надежда за богата плячка. Като взе решението, кардиналът, с тази стремителност в осъществяването на замислите си, която беше основната черта на неговия гений, заповяда да донесат перо, мастило и хартия и веднага състави възвание, в което строго заповядваше да се прекратят грабежите и кланетата, а също увери жителите на града, че ако предадат оръжието си, няма да им бъде причинено никакво зло, тъй като „неговото величество кралят ще им даде пълна и безпрекословна амнистия“.
Както виждате, не беше така лесно да се съгласува това обещание с безпощадните повели на коронованата двойка относно метежниците, ако кардиналът, използвайки властта си на кралски наместник, не желаеше да спаси колкото можеше повече патриоти. Бъдещето ще покаже, че точно такова беше намерението му.
Между другото Руфо добави, че всички военни действия ще бъдат прекратени веднага щом някой замък или крепост вдигне белия флаг в знак че приема амнистията, и гарантира с честта си за живота на офицерите, които биха се явили като парламентьори.
Възванието беше отпечатано още същия ден и разлепено из целия град, а тъй като патриотите от манастира Сан Мартино, изобщо не го напущаха и можеха да останат в неведение за новите намерения на кардинала, той изпрати при тях Шипионе Ламара с бяло знаме и тръбач, за да им съобщи за готовността на санфедистите да сложат оръжие.
Патриотите от манастира, все още възбудени от нощните си успехи (тъй като те не се съмняваха, че миролюбието на кардинала се дължи именно на последните им победи), отговориха, че са решени да умрат с оръжие в ръка и че са решени да умрат с оръжие в ръка и че не желаят да слушат нищо, докато Руфо и санфедистите не се махнат от града.