Имам чест да бъда най-покорен слуга на Ваше Високопреосвещенство.
Макар, че Руфо беше готов за възражения, той не очакваше да ги види изразени в толкова решителна и дръзка форма. Той препрочете писмото, което беше написано на френски, езикът на дипломацията. Освен това, след името на сър Уйлям следваха всичките му титли, което показваше ясно, че той говори не само от името на Нелсън, но и от името на Англия.
След като кардиналът свърши четенето, Тръбридж наведе леко глава и попита:
— Прочетохте ли го, ваше високопреосвещенство?
— Да, господине, но да призная, не го разбрах.
— От писмото на сър Уйлям, трябва да ви е станало ясно, че ние с капитан Фут познаваме добре намеренията на милорд и можем да отговорим на всички въпроси, които благоволите да ни зададете.
— Ще ви задам само един, господине. Тръбридж се поклони леко.
— Свален ли съм от поста кралски наместник и назначен ли е лорд Нелсън на мое място?
— Това не ни е известно, но знаем, че милорд Нелсън е получил разпореждане от техни кралски величества и имаше честта да съобщи, за намеренията си на ваше високопреосвещенство и че ако възникнат някакви затруднения, той има под командата си дванадесет линейни кораба.
— Повече нищо ли няма да ми съобщите от името на милорд Нелсън?
— Напротив. Заповядано ни е да получим от ваше високопреосвещенство решителен отговор на следния въпрос: може ли милорд Нелсън да разчита на сътрудничество с вас при евентуално възобновяване на военните действия против метежниците?
— Преди всичко, господа, вече няма никакви метежници, тъй като всички се подчиниха на моята власт. А щом няма повече метежници, няма и смисъл да водим война срещу тях.
Милордът предвиди тази подробност. Ще си позволя от негово име да поставя въпроса по друг начин: в случай че милорд Нелсън започне военни действия против тези, с които Вие сте сключили договор, ще действува ли Ваше Високопреосвещенство заедно в него?
— Отговорът ще бъде толкова ясен, колкото и въпросът, господине. Нито аз, нито моите хора, ще тръгнат срещу тези, с които съм сключил договор. Нещо повече аз с всички сили ще се противопоставя на нарушаването на подписания от мен договор за капитулация.
Английските офицери се спогледаха. Беше ясно, че са очаквали точно такъв отговор.
Кардиналът почувствува, че целият трепери от гняв. Но той помисли: работата вземаше толкова сериозен обрат, че не трябваше да се допуска и най-малката неясност, значи не можеше да избегне откровеното обяснение с лорд Нелсън.
— Предвиден ли е случаят, че пожелая да беседвам лично с лорд Нелсън и ако да, упълномощени ли сте вие господа, да ме съпроводите на борда на неговия кораб?
— Милорд Нелсън не ни е казал нищо по този въпрос, господин кардинал, но ние имаме всички основания да мислим, че визитата на Ваше Високопреосвещенство ще бъде за него чест и удоволствие.
— Господа, нищо друго и не съм очаквал от вашата учтивост, ако ви е угодно готов съм веднага да ви последвам.
И той им посочи входната врата.
— Ние сме готови да следваме, Ваше Високопреосвещенство. Ще ви бъде ли удобно да ни покажете пътя?
Кардиналът с бързи стъпки слезе по стълбата към двора и като излезе на улицата със знак повика лодката. Щом тя приближи достатъчно близко, кардиналът скочи в нея леко като юноша и седна на почетното място между двамата офицери.
Веслата се спуснаха във водата и лодката се понесе като птица по вълните.
LXXVI
НЕМЕЗИДА ОТ ЛЕСБОС
От палубата на „Гръмовержец“ Нелсън успя да различи през далекогледа си червената мантия на кардинала и заповяда да приветствуват високия гост със салют от сто оръдейни изстрела.
Като стигна ди почетния трап, Руфо видя Нелсън, който го очакваше на първото стъпало. Двамата си размениха поклони, но не можеха да си кажат нито дума. Нелсън не говореше нито италиански, нито френски. А кардиналът разбираше английски, но не умееше да го говори. Нелсън поведе кардинала към каютата си. Там бяха сър Уйлям и Ема Лайона.