Ето как съпружеската двойка се беше озовала на борда на „Гръмовержец“.
По пътя към Палермо капитан Фут срещна английския флот при островите Липари и като позна но адмиралския вимпел кораба на Нелсън, веднага спусна лодка и се отправи към него.
Линейният кораб „Вангуард“ беше толкова осакатен, че не можеше да плава повече, особено в предстоящите ожесточени битки, така че Нелсън беше прехвърлил вимпела си на новия кораб. Фут не очакваше да срещне адмирала и не носеше копие от договора за капитулацията, но той го беше подписал, а преди това го беше прочел най-внимателно и дори беше участвувал в обсъждането. Затова той не само съобщи на Нелсън фактите, но и преразказа точно договора със същите изрази, които бяха използували съставителите му.
Фут забеляза, че още при първите думи лицето на адмирала се помрачи. И можеше ли да бъде иначе? Нали Нелсън, по настояване на кралицата, не беше изпълнил заповедта на адмирал Кейт да тръгне срещу френския флот и да влезе в сражение с него. Вместо това, той с всички платна плуваше към Неапол и носеше на кардинала разпореждането на техни кралски величества да не започва никакви преговори с републиканците. А сега, почти на половина път, той узнаваше, че е закъснял и че капитулацията е подписана преди два дни!
Тъй като подобна възможност не беше предвидена, Нелсън трябваше да получи нови разпореждания от кралската двойка. Затова той заповяда на Фут да отплава незабавно за Палермо, а сам реши да легне в дрейф и да чака завръщането му.
Пет минути по-късно „Сихорс“ вече пореше вълните толкова стремително, както животното, чието име носеше (морски кон).
През това време кралицата беше във вила „Фаворите“, на около левга от Палермо. Капитанът седна в първата попаднала каляска и заповяда да го откарат на вилата. Небето беше като лазурен килим с избродирани звезди, луната изливаше потоци сребриста светлина над възхитителната долина, която се простираше до самия Кастеламаре. Като пристигна, Фут каза името си и заповяда да доложат, че току-що е пристигнал от Неапол и носи важни новини.
Кралицата беше на разходка заедно с лейди Хамилтън. Приятелките бяха отишли на брега, за да се насладят на двойната свежест, която им предлагаха нощта и морето. Кралят беше сам.
Фут знаеше, какво влияние има кралицата върху царствения си съпруг и вече се колебаеше, дали да не тръгне към брега, когато се появи един лакей и съобщи, че кралят го чака. Вече нямаше място за избор — кралската покана беше равна на заповед.
— А, вие ли сте, капитане, — каза кралят, когато видя пратеника. — Казаха ми, че носите вести от Неапол. Надявам се да са добри.
— Превъзходни, Ваше Величество, във всеки случай, според мен, тъй като Ви нося известие, че войната е свършила, Неапол е превзет и след два дни във Вашата столица няма да остане нито един републиканец, а след седмица, във вашето кралство — нито един французин.
— Какво казахте? — попита Фердинанд. — Нито един французин в кралството ми. Това е отлично! Колкото по-далеч бъдем от тези бесни животни, толкова до-добре. Нито един патриот в Неапол! А къде ще се дянат? На морското дъно?
— Съвсем не, Ваше Величество. Ще отпътуват за Тулон.
— Дявол да го вземе, това ми е напълно безразлично! Само да се избавя от тях! Аз лично не желая нищо по-добро. Но, предполагам, че кралицата ще бъде недоволна. И наистина, защо да ги пращаме в Тулон, когато в Неапол има толкова затвори?
— Защото кардиналът беше принуден да сключи с тях договор за капитулация.
— Кардиналът е подписал договор за капитулация, след нашите писма? А при какви условия?
— Сир, ето плик с копие от договора, заверен от кардинала.
— Предайте го сам на кралицата, капитане, не мога да се наема с това. Проклятие! Не бих искал да съм на мястото на онзи нещастник, който ще й попадне пръв пред очите, след като прочете вашия договор!
— Кардиналът ни показа извънредните си пълномощия като наместник на Ваше Величество, затова ние подписахме договора заедно с него.
— Значи, сте го подписали заедно с него?
— Да, сир. Аз от името на Великобритания, господин Бели, от името на Русия, и Ахмед бей от името на Високата Порта.
— И никого ли не сте изключили от документа за капитулация?
— Никого.
— Ах, дявол да го вземе! Дори Карачиоло? Дори Сан Феличе?
— Никого.
— Скъпи капитане, аз заминавам за Фикуца, оправяйте се както знаете. Всеобща амнистия след такъв метеж! Как е възможно? Какво ще кажат моите ладзарони, ако не избеся за тяхна забава поне дузина републиканци? Ще кажат, че съм неблагодарник.