— Как, госпожо! — възкликна Ема. — Значи, ваше величество е толкова ядосана на кардинала?
— О! Ако знаеш какви ги е свършил този лъжесвещеник!
— Каквото и да е то, нищо няма право да погубва красотата ви. Какви са тези петна по прекрасните ви ръце? Това са следи от вашите зъби, позволете ми да ги унищожа с докосване на моите устни. Какви са тези сълзи в прекрасните ви очи? Позволете ми да ги пресуша с диханието си. Какви са тези капки кръв по устните ви? Дайте да я изпия с целувките си. О, зла кралице, милосърдна към всички, освен към самата себе си!
И докато говореше така, леда Хамилтън покриваше с целувки ръцете на Каролина, после очите й, след това устните. Кралицата задиша учестено, сякаш към гнева й се прибави друго чувство, също толкова могъщо, но по-сладостно. Тя прегърна Ема за шията и я повали на дивана.
— О, да, ти си единствената, която ме обича! — промълви тя като неистово започна да връща ласките на любимката си.
— И ви обичам толкова колкото всичко заедно, — отвърна Ема, полузадушена от прегръдките на кралицата, — вярвайте ми, царствена приятелко!
— О, ако ти наистина ме обичаш, дошло е време да ми го докажеш.
— Заповядайте, скъпа кралице, аз ще се подчиня. Ето всичко, което мога да отговоря.
— Ти знаещ какво се е случило, нали?
— Знам, че е пристигнал някакъв английски офицер и от името на кардинала ви е донесъл договор за капитулация.
— Виж! — каза кралицата, като посочи късчетата хартия, разхвърляни по целия килим. — Ето неговата капитулация. Да сключва договор с тези негодници! Да им гарантира живота! Да им даде кораби, за да заминат за Тулон! Като че ли изгнанието е достатъчно наказание за всичките им престъпления! И да направи това, да направи това! — с голяма ярост продължаваше кралицата, — когато писмено му заповядах да не щади никого!
— Дори прекрасния Рока Романа! — попита Ема с усмивка.
— Рока Романа изкупи вината си, като премина на наша страна, — отвърна Каролина. — Но не за това става дума. Слушай! — продължи тя, като притисна Ема го гърдите си. — Остава ми една надежда и, както вече ти казах, това си ти.
— Но, прекрасна ми кралице, — каза Ема, като гладеше с ръка косите на Каролина и я целуваше по челото, — ако всичко зависи от мен, значи нищо не е загубено.
— От теб… и от Нелсън, — прошепна кралицата. Най-убедителните думи не биха били толкова красноречиви, както усмивката, с която Ема отвърна на царствената си възлюбена.
— Нелсън не е подписал договора, — продължаваше Каролина. — Той трябва да откаже да го ратифицира.
— Но аз мислех, че щом като капитан Фут е подписал вместо него…
— Точно това е нашият коз. Нелсън ще каже, че не е давал на Фут никакви пълномощия, значи капитанът не е имал право да подписва.
— И какво от това?
— Това, че ти трябва да накараш Нелсън, — за теб няма да е трудно, чаровнице, — да постъпи с договора така, както постъпих аз.
— Да опитаме, — каза леда Хамилтън с усмивка на сирена. Но къде е Нелсън?
— Близо до островите Липари. Чака Фут с моите заповеди. Но ще му ги занесеш ти. Как мислиш, дали ще ти се зарадва? И дали ще започне да оспорва тези заповеди, ако чуе от нежната ти устичка?
— А какви са заповедите на Ваше Величество?
— Никакви договори, никаква пощада. Разбра ли? Например, този Карачиоло, който ни оскърби, предаде ме! Нима този човек ще замине жив и здрав за Франция? За да постъпи там на служба и да се върне за да дебаркира с французите в най-незащитеното кътче на кралството! Нима и ти, като мен, не искаш той да умре?
— Аз искам всичко, което иска моята кралица.
— Тогава, твоята кралица, която познава доброто ти сърце, иска от тебе клетва, да не се поддаваш на никакви молби и клетви. Дай ми дума, че дори да видиш в краката си майките, сестрите, дъщерите на осъдените, ще отговориш, както бих отговорила самата аз: „Не, не, не!“
— Кълна се, скъпа ми кралице, да бъда безжалостна като Вас.
— Добре, това е всичко, което ми трябва. О, мила владетелко на сърцето ми! На теб ще дължа най-скъпия диамант в короната си — моето достойнство. Тъй като, кълна ти се на свой ред, ако този позорен договор беше спазен, аз никога нямаше да се върна в столицата си.
— А сега, — каза през смях Ема, — всичко е уредено, освен една дреболия. Сър Уйлям не ограничава свободата ми, но аз все пак не мога да скитам сама по моретата и да се явя при Нелсън без него.
— Ще се заема с това, — отвърна кралицата. — Ще му дам писмо до Нелсън.
— А какво ще дадете на мен?
— Първо, целувка (Каролина страстно притисна устните си към устните на Ема), а после всичко, което поискаш.