— И какъв е отговорът?
— Аз поставих подписа си, а за него отговарям с честта си. Доколкото е по силите ми, няма да позволя да опетнят нито едното, нито другото. Тъй като почтените капитани подписаха договора едновременно с мен, ще ги уведомя за намеренията на милорд Нелсън, а те ще постъпят така, както намерят за нужно. Но тук една неточно предадена дума може да измени смисъла на цялата фраза и затова ще бъда признателен на милорд Нелсън, ако ми представи писмен ултиматум.
— На какъв език да го съставим? — попита адмиралът.
— На английски. Аз мога да чета, а капитан Бели е ирландец. При това, намирам за особено важно този толкова значителен документ да бъде написан отначало до край от ръката на адмирала.
Нелсън кимна и с наклонения си назад, характерен за леваците почерк, той написа следните редове:
„Главният адмирал Нелсън пристигна на 24 юни с британския флот в залива на Неапол, където установи, че с метежниците е сключен договор за капитулация, който според него, може да се счита за действителен едва след ратификацията му от техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии.
Посланикът взе документа от ръцете на адмирала и се приготви да го прочете на глас, но Руфо направи знак, че това не е необходимо, на свой ред взе листа, прочете го и като се поклони каза:
— Милорд, остава ми да Ви помоля за последна милост: заповядайте да ме откарат на брега.
— Благоволете, Ваше Високопреосвещенство, да се качите на палубата, — отвърна адмиралът, — и същите хора, които Ви доведоха тук, ще Ви върнат обратно. — И той посочи с ръка стълбата.
Кардиналът изкачи няколко стъпала и се озова на палубата. Нелсън застана на първото стъпало на почетния трап и не го напусна докато кардиналът не слезе в лодката. Двамата си размениха студен поклон. Лодката се отдели от кораба и се насочи към брега, но оръдията, които трябваше да отбележат отпътуването на почетния гост със същото количество изстрели, както и пристигането му, този път мълчаха.
Известно време адмиралът следеше лодката, но скоро някой го докосна по рамото и един нежен глас прошепна в ухото му:
— Скъпи ми, Хорас!
— Ах, това сте вие, миледи! — потръпна Нелсън.
— Да… Човекът, когото повикахме, е тук.
— Какъв човек?
— Капитан Шипионе Ламара.
— Къде е той?
— Отведоха го при сър Уйлям.
— Донесъл ли е някакви новини за Карачиоло? — живо попита Нелсън.
— Не знам, възможно е. Само че, той реши, че ще е по-добре да се скрие, за да не го види кардиналът, — нали той е на служба при него като ординарец.
— Да вървим при него. Е, доволна ли сте от мен, миледи?
— Бяхте възхитителен и аз ви обожавам.
След тези уверения Нелсън цял засия и бодро закрачи към каютата на сър Уйлям.
LXXVII
В КОЯТО КАРДИНАЛЪТ ПРАВИ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ, ЗА ДА СПАСИ ПАТРИОТИТЕ, А ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА СЕ ПОГУБЯТ
Не след дълго ние ще узнаем какво се случи между Нелсън и капитан Ламара, а сега нека последваме кардинала, който се връщаше с твърдото решение, както и беше казал на Нелсън, въпреки всичко да спазва договора, затова, като се завърна в къщата до моста Магдалена, той незабавно извика министър Мишеру, командира Бели и капитан Ахмед. Руфо им разказа накратко какво се беше случило с договора. После описа срещата си с Нелсън, сър Уйлям и лейди Хамилтън и попита събеседниците си, биха ли се решили да нарушат заедно договора, който бяха подписали в качеството си на пълномощни представители на своите господари. Мишеру, представител на краля на Двете Сицилии, Бели, представител на Павел I и Ахмед, пълномощникът на султан Селим, изразиха единодушното си възмущение от подобно предположение. Тогава кардиналът повика Сакинели и от собствено име и от името на тримата представители продиктува следния протест:
„Договорът за капитулацията на замъците в Неапол е полезен, необходим и почетен за армията на крал Фердинанд, крал на Двете Сицилии, и неговите могъщи съюзници, краля на Великобритания, императора на Русия и султана на Великата Отоманската Порта, защото чрез този договор се спира кръвопролитието и се прекратява смъртоносна гражданска война, избухнала между поданици на Негово Величество, а също и затова, че следствие от него се явява и прогонването на общия враг.
Освен всичко друго, този договор беше тържествено сключен между представители на горепосочените държави и комендантите на замъците, и би било отвратително престъпление срещу общественото доверие да бъде нарушен, или да се допусне най-малкото отклонение от него. Представителите на четири държави заклинат лорд Нелсън да признае договора, те заявяват, че са изпълнени с неотклонна решимост да го спазват най-стриктно и заявяват, че цялата отговорност пред Бога и пред хората ще бъде понесена от този, който посегне на категоричните му клаузи.“