LXXIII
В КОЯТО РУФО ИЗПЪЛНЯВА ДЪЛГА СИ НА ЧЕСТЕН ЧОВЕК, А СЪР УЙЛЯМ ХАМИЛТЪН ПОКАЗВА МАЙСТОРСТВО В ДИПЛОМАЦИЯТА
След по-малко от двадесет минути, двамата младежи бяха вече пред резиденцията на кардинала. Като позна Салвато, Руфо стана от мястото си и тръгна да го посрещне.
— Радвам се да ви видя, генерале, — каза той.
— Аз също, но съм твърде огорчен от обстоятелството, че нося на Ваше Високопреосвещенство решителен отказ.
И той връчи на кардинала собственото му писмо, със забележката на Межан. Руфо я прочете и повдигна рамене:
— Негодник!
— Познавате ли го, ваше високопреосвещенство?
— Предложи ми да предаде форта срещу петстотин хиляди франка, но аз отказах.
— Петстотин хиляди? — засмя се Салвато. — Явно, това е любимото му число.
— А вие имали ли сте работа с него?
— Да. За същата сума предложи да се сражава срещу вас.
— И…
— Отказахме му.
— Нека оставим мошениците, те не заслужават вниманието на честните хора. Да се върнем по-добре към вашите приятели, които бих желал да убедя, че са и мои.
— С голямо огорчение трябва да ви призная, че това е трудна работа, — отвърна с усмивка Салвато.
— Може да не бъде толкова трудна, ако се застъпите за мен пред тях, още повече, че ще действувам както при първата ни среща. Тогава аз само говорих, а днес ще ви представя и доказателства.
— Вярвам на думата Ви, господин кардинал.
— Все едно! Когато става дума за живот и чест, доказателствата не са излишни. Седнете до мен, генерале, и сам оценете това, което смятам да направя. За да остана верен на думата си, аз предавам не интересите, мисля, напротив, че им служа, — но заповедите на моя крал.
Салвато се поклони и последва поканата на Руфо.
Кардиналът извади от джоба си ключ и, като хвана ръката на Салвато, произнесе:
— Документите, които сега ще видите, не ви показвам аз. Измислете каквато искате басня за това, как сте се добрали до тях, а ако не можете да измислите нищо, споменете за тръстиката на цар Мидас.
И като отвори чекмеджето на масата, той подаде на Салвато писмото на сър Уйлям Хамилтън.
— Преди всичко, прочетете това съобщение. Написано е изцяло от ръката на английския посланик.
— О! — възкликна Салвато, като прегледа набързо писмото. — Познавам картагенското вероломство: „първо ще броим оръдията и ако сме по-силни, — никакви договори“ Така. По-нататък?
— По-нататък ли? Като не исках да обсъждам толкова важни неща с обикновени корабни капитани, аз лично се отправих на борда на „Гръмовержец“, където цял час спорих със сър Уйлям и милорд Нелсън.
И кардиналът предаде на Салвато ултиматума, който започваше с думите: „Главният адмирал Нелсън пристигна на 24-ти юни“ и завършваше с фразата: „… който договор, според него, може да се счита за действителен, едва след ратификацията му от техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии“.
— Имате право, ваше високопреосвещенство, — промълви Салвато, докато връщаше писмото, това действително са документи с най-голямо историческо значение.
— А сега, кажете ми какво трябваше да правя и какво бихте направили вие на мое място? Това, което направих и аз, тъй като за честния човек няма избор. Вие бихте писали до комендантите на замъците, вашите врагове, и бихте им дали да разберат какво става, нали? Ето писмото ми. Нима то не е ясно? Нима не съдържа почти същото, което на мое място бихте написали вие — добър съвет, даден от противник, който уважава правилата на честта?
— Трябва да призная, господин кардинал, щом ме призовавате за съдия, че досега Вашето поведение е толкова достойно, колкото поведението на милорд Нелсън…
— Необяснимо, — прекъсна го кардиналът.
— Исках да употребя съвсем друга дума, — усмихна се Салвато.
— А аз, любезни генерале, — подхвана Руфо с откровеността, към която тласкаше понякога неговата могъща натура способността му да се увлича, — казвам „необяснимо“, тъй като за вас, който не познавате адмирала, неговото поведение е наистина необяснимо. Но не и за мен. Послушайте ме като философ, като човек обикнал мъдростта, тьй като мъдростта не е нищо друго, освен истината. Аз искам да ви разкрия самата истина за Нелсън. Дано, заради честта му, моята преценка да съвпадне с присъдата на потомците ни!
— Слушам ви, ваше високопреосвещенство, — отвърна Салвато, — и, необходимо ли е да Ви казвам, с какъв огромен интерес.
Кардиналът продължи: