— Няма ли да ми дадете писмено тълкуване на текста? Той би бил достатъчно ясен, ако ставаше дума само за моето собствено спасение. Няма ли да добавите няколко думи, които биха ме успокоили и за съдбата на патриотите?
— Уверяваме Ваше Високопреосвещенство от името на милорд Нелсън, че той по никакъв начин няма да препятства отпътуването на метежниците.
— Няма ли да възразите, ако ви помоля, — каза кардиналът, който не можеше да показва повече недоверие, — ако ви помоля да повторите писмено уверенията, които ми дадохте сега?
Без да се колебае нито за миг Бол взе перото и написа:
„Капитаните Тръбридж и Бол са натоварени от милорд Нелсън да съобщят на Негово Високопреосвещенство кардинал Руфо, че милорд няма да пречи по никакъв начин на отплаването на метежниците и лицата от гарнизоните на Новия замък и замъка Уово.“
Нищо не можеше да бъде по-ясно, или да изглежда по-ясно от тази бележка. Кардиналът нямаше какво повече да иска от офицерите и само ги помоли да я подпишат. Но Тръбридж отказа, като заяви, че няма пълномощия за това. Руфо показа на Тръбридж писмото на сър Уйлям, написано два дни по-рано, на 24-ти, една фраза от което напротив, даваше на посланиците най-широки пълномощия. Но Тръбридж възрази:
— Вярно е, упълномощени сме да водим преговори по военни въпроси, но не и по дипломатическите. При това, защо ви е нашият подпис, след като документът е написан лично от нас?
Руфо не настоя повече. Стори му се, че е взел всички предпазни мерки.
И като се довери на писмото и допълнителната бележка на Тръбридж и Бол, но все пак желаеше да свали от себе си всяка отговорност, кардиналът заповяда на Мишеру да отведе двамата капитани в замъците. Те трябваше да запознаят комендантите със съдържанието на двете писма и ако патриотите намереха тези гаранции за удовлетворителни, незабавно трябваше да се уговорят с англичаните за практическото осъществяване на договора.
Мишеру се върна след два часа и доложи на кардинала, че слава Богу, всичко е завършило добре и съгласието е постигнато.
LXXIX
КАРТАГЕНСКОТО ВЕРОЛОМСТВО
Кардиналът беше толкова доволен, от така неочакваното щастливо разрешение на въпроса, че на 27 юни лично отслужи меса в църквата Кармине, с цялата подобаваща за случая тържественост.
Преди да тръгне за църквата, той написа писмо на Нелсън и сър Уйлям, в което им изразяваше най-искрената си признателност за ратифицирането на договора, а с това за връщането на спокойствието в града, и на неговата съвест.
Хамилтън отвърна със следното писмо, написано също на френски:
„На борда на «Гръмовержец», 27 юни 1799 година.
Ваше Високопреосвещенство!
Прочетох с най-голямо удоволствие писмото, с което ме удостоихте. Всички ние еднакво се потрудихме за краля и правото дело, но има различни способи за доказване на предаността, според характера на всеки човек. Слава Богу, всичко върви добре и мога да уверя Ваше Високопреосвещенство, че милорд Нелсън се поздравява с решението да не пречи на Вашите операции, но напротив, да съдействува с цялата му поверена власт за завършване на начинанието, което Вие, Ваше Високопреосвещенство, толкова умело осъществихте до днес, при толкова критични обстоятелства.
Милорд и аз ще бъдем щастливи ако успеем да внесем макар и малка лепта в делото на техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии, а също да върнем на Ваше Високопреосвещенство изгубения за миг покой. Милорд ме моли да Ви благодаря за писмото и да Ви предам, че в подходящото време ще вземе всички необходими мерки.
А сега да си спомним, че вече сме прочели няколко писма на Фердинанд и Каролина до кардинал Руфо, и видяхме с какви изрази на уважение и вечна признателност завършваха тези послания на двамата самодържци, които дължаха на кардинала спасението на кралството си. Може би, за читателите ще е интересно да разберат какво означаваха тези изрази на признателност, преведени на езика на делата? Тогава нека да си дадат труда да прочетат следното писмо от сър Уйлям до генерал Ектън.
„На борда на «Гръмовержец» залив на Неапол, 27 юни 1799
Милостиви господине,
От последното ми писмо сте могъл да заключите, че кардиналът и Нелсън са твърде далеч от съгласието. Но след дълъг размисъл лордът ми поръча вчера сутринта да напиша на Негово Високопреосвещенство, че той нищо няма да предприеме, за да наруши примирието и че негова светлост е готов изцяло да способства с поверения му флот на делото на Негово Величество, краля на Двете Сицилии. ТОВА ДАДЕ ОТЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ. Неапол се беше побъркал от страх, да не би Нелсън да наруши примирието, а сега всичко е спокойно. Кардиналът се е уговорил с капитаните Тръбридж и Бол, че метежниците от Новия замък и замъка Уово ще се качат на корабите тази вечер, а петстотин матроси ще слязат на сушата и ще заемат двата замъка, над които — Слава Богу! — най-после се вее кралското знаме, докато знамената на републиката (не се задържаха дълго!) лежат в каютата на «Гръмовержец» и, надявам се, скоро към тях ще се присъедини и френското знаме, което все още се вее над замъка Сан Елмо.