След петнадесет минути пред кардинала седяха Бели и кавалерът Мишеру. Последният беше изпратен бързо при Нелсън с искане да обясни поведението си, от което кардиналът не разбираше нищо. Руфо заклинаше Нелсън, в случай че намеренията му са такива, каквито прелатът се боеше и да помисли, — да не петни по такъв начин името си и честта на английското знаме.
Като изслуша Мишеру Нелсън се разсмя:
— От какво е недоволен кардиналът? Аз обещах да не преча на гарнизона да се качи на корабите и удържах думата си. А сега, когато той е вече там, аз нямам никакви задължения и мога да правя каквото поискам.
А когато Мишеру забеляза, че тази двусмисленост на обещанието, за която намекваше кардиналът, е недостойна за него, Нелсън почервеня и нетърпеливо добави:
— При това, аз действувам така, както ми подсказва моята съвест и имам неограничени пълномощия от краля.
— А имате ли такива пълномощия и от Бога?
— Това не ви засяга, — отсече Нелсън. — Аз съм готов да отговарям за действията си пред краля и пред Бога! Вървете си!
И той изпрати кардиналския пратеник, като не си даде труда да измисли друг отговор и да прикрие вероломството си с някакво оправдание.
Наистина, трудно се подчинява перото на всеки честен човек, принуден заради истината да пише подобни слова!
Като получи отговора на Нелсън, Руфо обърна красноречив поглед към Небето, после взе перото, нахвърли няколко думи, подписа ги и ги изпрати с извънреден куриер в Палермо.
Той съобщаваше на Фердинанд и Каролина за оставката си.
LXXX
ДВАМАТА ДОСТОЙНИ ПРИЯТЕЛИ
Нека вземем отново в ръката си непокорното перо: ние още не сме завършили разказа си и най-лошото е още пред нас.
Читателят си спомня, че когато Нелсън изпрати кардинала, след посещението му на „Гръмовержец“, ма Лайона беше съобщила на адмирала, че Шипионе Ламара се намира на кораба и го очаква в каютата на лорд Хамилтън.
Както предвиждаше Нелсън, Ламара се беше явил, за да обсъдят залавянето на Карачиоло. Читателят не е забравил, че кралицата беше заповядала устно на Ема Лайона и писмено на кардинала да бъдат безмилостни към адмирала, когото тя беше обрекла на смърт. В същия дух беше и писмото й до Шипионе Ламара — един от най-преданите и активни нейни агенти, който трябваше да се уговори с Нелсън за залавянето на врага й, ако той не беше успял за избяга. Карачиоло беше избягал още преди Салвато, предупреден от кардинала за голямата опасност, която го застрашаваше, да се отправи във военното пристанище, за да го предупреди.
Шипионе Ламара тръгна по пътя на Салвато и узна същото — че се е укрил в дома на някои от своите хора. Сега агентът беше дошъл, за да съобщи сведенията на Нелсън и да узнае трябва ли да следи беглеца.
Нелсън не само го задължи да стори това, но обяви, че който му доведе адмирала, ще получи четири хиляди дуката. Шипионе веднага се закле да получи наградата, или поне по-голямата й част.
Той се смеси с тълпата матроси и с помощта на доста приятни за тях средства успя да научи това, което те знаеха за адмирала — че се е укрил при свой верен служител, на когото можел да разчита твърдо. По всяка вероятност, човекът живееше извън града: Карачиоло беше твърде умен, за да остане толкова близо до ноктите на лъва. Затова Шипионе дори не си даде труда да провери в двете къщи на адмирала, една от които се намираше в квартала Санта Луция (именно там обикновено живее Карачиоло), а другата на улица Толедо. Не, той, вероятно, се беше укрил в някоя от фермите си, за да има открит път за бягство в случай на опасност. Една от фермите се намираше в Калвецано, в подножието на планината. Като съобразителен човек, Шипионе реши, че трябва да търси Карачиоло именно на това място: на услугите на адмирала щеше да бъде не само полето, но и планината — определена от самата природа за укритие на изгнаници.
И така, Шипионе получи от Нелсън пропуск, преоблече се в селски дрехи и тръгна към фермата, с намерение да се представи за избягал патриот, изтощен от глад, пребит от умора, който предпочита да рискува живота си, отколкото да продължи по-нататък. Той смело влезе в двора, изигра отлично ролята си на доведен до отчаяние човек и помоли фермера за парче хляб и разрешение да пренощува в сламата.