Стопанинът не заподозря нищо и дори укри мнимия беглец в пералнята на къщата, а след това обиколи двора за да се увери, че никой не е видял пристигането на госта.
След десетина минути човекът се върна успокоен, изведе лъжепатриота от скривалището и го покани в кухнята. Шипионе така жадно се нахвърли върху храната, че домакинът му съчувствено го посъветва да не бърза толкова, тъй като ще получи достатъчно хляб и вино.
В този момент в кухнята влезе друг селянин, облечен по същия начин като фермера, но изглежда малко по-стар. Шипионе се престори, че иска да стане от масата и да излезе.
— Не се бойте, — каза стопанинът. — Това е брат ми.
И наистина, влезлият се поклони с вид на човек, който беше у дома си, взе един стол и седна до масата. Агентът забеляза, че човекът избра най-тъмния ъгъл. Шипионе беше виждал Карачиоло в Палермо и от пръв поглед го позна.
Играта веднага стана ясна. Фермерът не беше посмял да го приеме без разрешението на господаря си. Под предлог на проверка, дали някой не следи непознатия, той беше уведомил адмирала Карачиоло, който с нетърпение очакваше вести от Неапол, не се побоя да се покаже пред госта, когото му бяха препоръчали като патриот.
— От Неапол ли идвате? — попита той с подчертано безразличие.
— Уви! — отвърна Шипионе.
— Какво става там?
Опитният агент не искаше да плаши Карачиоло, тъй като адмиралът можеше да си потърси друго убежище.
— Патриотите се качват на корабите, за да отплават за Тулон, — каза той.
— А защо не отплавахте заедно с тях?
— Във Франция не познавам никого, а на остров Корфу имам брат. Ще се опитам да стигна до Манфредония, а там ще се кача на някой кораб.
Разговорът приключи, Беглецът видимо не можеше да стои на краката си от умора и Карачиоло заповяда на фермера да отведе госта в стаята му.
Шипионе още веднъж изказа безкрайната си благодарност и помоли да го събудят на разсъмване, за да продължи пътя си.
— Това няма да е трудно, — отвърна фермерът, — аз самият ще трябва да ставам рано, тъй като ще ходя в Неапол.
Шипионе не зададе никакви въпроси, не направи никаква забележка, — той беше узнал всичко, което му беше необходимо. Случаят, който не рядко става съучастник в най-големите престъпления не го подведе и този път.
В два часа фермерът влезе в стаята му. Агентът скочи бързо от постелята, облече се и се приготви за път. Стопанинът му подаде предварително приготвен пакет: в него имаше хляб, парче шунка и бутилка вино.
— Брат ми заръча да ви попитам, не се ли нуждаете от пари? — добави той.
Шипионе почувствува срам. Той извади кесията си, където звъняха няколко дуката и я показа на стопанина. После помоли да му покаже някой обиколен път, сбогува се с него, предаде благодарност на брат му и тръгна. Но след стотина крачки той измени посоката си, заобиколи фермата и като избра една теснина между хълмовете, през която минаваше пътят за Неапол, се скри в засада. След не повече от четвърт час той различи един силует, в който почти веднага позна доскорошния си домакин.
Шипионе излезе от укритието си и тръгна срещу него. Човекът се спря в учудване. Той явно не беше очаквал такава среща.
— Вие ли сте? — едва произнесе той.
— Както виждате.
— Защо сте тук, а не на път за Манфредония?
— Чакам вас.
— Защо?
— Защото, по заповед на адмирал Нелсън всеки, който укрие метежник, се наказва със смърт.
— А какво ме засяга това?
— Вие укривате адмирал Карачиоло.
Фермерът започна да отрича.
— Безполезно е, — прекъсна го Шипионе. — Познах го. Това е човекът, когото представяте за ваш брат.
— И само това ли имате да ми кажете, — попита фермерът с усмивка, чието значение беше невъзможно да се сгреши. Това беше усмивката на предател.
— Добре, — каза Шипионе. — Виждам, че се разбираме.
— Колко ви обещаха за адмирала?
— Четири хиляди дуката.
— Значи, две хиляди ще бъдат за мен?
— Не си вчерашен, приятелю!
— Както виждате, много съм скромен.
— Съгласен ли сте за две хиляди дуката?
— Да, ако не започнат да се интересуват оставил ли е адмирал някакви пари в къщата ми.
— Ами ако ви оставя вън от играта?
— Ще предупредя адмирала и преди вие да стигнете до Неапол, ние с него ще бъдем толкова далеч от тук, че никога няма да ни стигнете.
— Виждате ли, приятелю, аз не мога и не искам да предприема нищо без вас.
— Значи се разбрахме?
— С мен да. Но ако ме послушате, по-добре елате с мен при някого, с когото ще можете да се пазарите още по-успешно, и който положително ще изпълни всичките ви искания.