Когато Нелсън пишеше това разпореждане, в каютата му присъствуваха две особи. Ема, вярна на клетвата, която беше Дала на кралицата, стоеше безмълвно, без да защити дори с жест осъдения. Въпреки, че не изпитваше особено добри чувства към него, сър Хамилтън, като прочете още неизсъхнали-те редове, не се сдържа и каза на Нелсън:
— Милосърдието изисква да се дадат на осъдения 24 часа, за да се подготви за смъртта.
— Не изпитвам милосърдие към предателите, — отвърна адмиралът.
— Ако не милосърдието, поне религията.
Но Нелсън мълчаливо взе от ръцете на сър Хамилтън присъдата и я протегна на граф Турн.
— Разпоредете се да я приведат в изпълнение, — каза той.
LXXXII
ЕКЗЕКУЦИЯТА
Вече казахме и повтаряме отново: в това мрачно повествование, което хвърля толкова тъмно петно върху паметта на един от най-великите воини в историята, ние не пожелахме да дадем воля на въображението си, макар че със средствата на изкуството бихме могли да постигнем много повече и да направим на нашите читатели по-силно впечатление от това при четенето на официалните документи. Но това би значило да поемем голяма отговорност, а тъй като — по дълга на писателя — ние предаваме Нелсън на съда на потомството, тъй като съдим съдията, ние бихме желали нашият призив за правосъдие (противно на първото съдилище — плод на злобата и ненавистта) да бъде изпълнено с това спокойно величие, присъщо на правото дело, което не се съмнява в тържеството си.
Затова ние ще се откажем от спомагателните средства, които толкова често са ни оказвали неоценима помощ, и ще се придържаме строго към отчета на английската страна, — той не може да не бъде благоприятен за Нелсън и враждебен към Карачиоло. Преписваме го дословно.
В съдбоносните часове от произнасянето до изпълнението на присъдата, Карачиоло два пъти вика при себе си лейтенант Паркинсън и два пъти го моли да бъде посредник между него и Нелсън. Първият път — за преразглеждане на присъдата, вторият — за да моли да не бъде обесен, а разстрелян. Адмиралът наистина очакваше смъртта, но смърт от брадва или куршум. Княжеската му титла му даваше право на смърт, достойна за дворянин, а адмиралският ранг — на смърт, достойна на войник.
Но всяка надежда за секира и куршум му беше отнета. Той беше обречен на смърт, от която умират убийците и крадците. Нелсън не само превиши пълномощията си, като осъди равен нему по чин и стоящ по-високо в обществото човек, но освен това му избра такава смърт, която трябваше да направи екзекуцията двойно по-унизителна.
Ето защо адмиралът пренебрегна срама и прибягна до молба, за да се избави от подобно безчестие.
— Аз съм старец, господине, — каза той на Паркинсън, — и не оставям семейство, което да ме оплаква. Никой няма и да подозре, че на моята възраст и при моята самота, за мен е толкова трудно да се разделя с живота, но изпитвам неизразим срам от перспективата да умра като разбойник. Признавам ви, това разбива сърцето ми.
Лейтенантът тръгна. По време на отсъствието му Карачиоло беше силно възбуден и явно се тревожеше за нещо. Младият офицер се върна скоро.
— Е? — живо запита Карачиоло.
— Ето дума по дума отговорът на милорд Нелсън, — отвърна Паркинсън: — „Карачиоло беше съден от безпристрастен съд, съставен от негови сънародници, и аз, чужденецът, не мога да се намесвам.“
Карачиоло горчиво се усмихна.
— Значи, милорд Нелсън имаше право да се намесва, за да принуди съда да ме осъди на смърт чрез обесване, но няма право да се намесва, за да промени присъдата на разстрел!
И като се обърна към вестоносеца, той каза:
— Може би, млади приятелю, в разговора с милорд Нелсън не сте бил толкова настойчив, както би следвало?
В очите на Паркинсън се появиха сълзи.
— Аз бях толкова настойчив, княже, — каза той, — че милорд Нелсън ме отпрати със заплашителен жест и думите: „лейтенант, съветвам ви да не се забърквате в чужди работи!“ Но ако ваша светлост желае да ми даде още някакво поръчение, аз ще го изпълня най-чистосърдечно и съвестно, дори ако след това изпадна в немилост.
Като забеляза сълзите на младия човек, Карачиоло с усмивка му протегна ръка.
— Обърнах се към вас, защото сте най-младият офицер на борда, а на вашата възраст хората рядко имат зло сърце. Дайте ми един съвет: ако се обърна към лейди Хамилтън, ще постигне ли тя нещо от милорд Нелсън?
— Тя има голямо влияние върху милорд, — каза младият човек. — Да опитаме.
— Добре, вървете, умолявайте я. Може би в по-щастливите времена съм бил понякога несправедлив към нея. Нека забрави това и аз ще я благословя, а после сам ще заповядам да открият огън по мен.