Паркинсън напразно търси Ема на палубата, а в каютата й не беше допуснат. След подобен отговор Карачиоло разбра, че трябва да остави всякаква надежда и за да не унижава достойнството си, той стисна ръката на младия човек и реши да не произнася повече нито дума.
В един след обед при него влязоха двама матроси и граф Турн, който му съобщи, че трябва да напусне „Гръмовержец“ и да се прехвърли на борда на „Минерва“.
Карачиоло протегна ръце.
— Ръцете трябва да бъдат зад гърба, — каза графът.
Карачиоло се подчини. Завързаха ръцете му и оставиха част от въжето, която хвана един от моряците. Вероятно се опасяваха, да не би Карачиоло да се хвърли в морето и да избегне екзекуцията чрез самоубийство.
И така, с вързани ръце, като най-закоравял престъпник, Франческо Карачиоло, адмиралът, един от най-достойните хора на Неапол, премина между двата реда матроси и напусна палубата на „Гръмовержец“. Но подобно прекомерно оскърбление винаги пада върху оскърбителя, а не върху жертвата!
Две лодки в пълно бойно снаряжение, съпровождаха отляво и отдясно тази, в която настаниха Карачиоло. Стигнаха „Минерва“. Когато видя отново прекрасния кораб, на който някога беше пълновластен господар, корабът, който беше толкова послушен по време на плаването от Неапол до Палермо, Карачиоло дълбоко въздъхна и в ъгълчетата на очите му блеснаха сълзи. Той се изкачи по трапа на бакборда, предназначен за низшия персонал. Всички войници и офицери бяха строени на палубата. Корабната камбана удари един и половина. Бяха довели свещеник и попитаха адмирала, дали не желае да употреби останалото време за благочестива беседа.
— Дон Северо все още ли е капелан на „Минерва“? — попита той.
— Да, ваша светлост, — отговориха му.
— Тогава отведете ме при него.
Достойният капелан беше приготвил набързо малък олтар.
— Помислих, — каза той на осъдения, че в този съдбовен миг може би ще пожелаете да се причестите.
— Аз не считам греховете си за толкова тежки, че да се нуждая от причастие, но дори да бяха много по-големи, приготвената ми позорна кончина струва ми се, е достатъчна, за да ги изкупя напълно.
— Ще откажете ли да приемете свещената плът на нашия Спасител?
— Не, Боже опази! — отвърна Карачиоло като коленичи.
Свещеникът произнесе няколко молитвени думи и Карачиоло благоговейно вкуси от плътта на Спасителя.
— Вие бяхте прав, отче, — каза той. — Сега се чувствам по-силен и главно по-покорен.
Камбаната удари два, три, четири, пет часа. Вратата се отвори.
Карачиоло прегърна свещеника и без да промълви дума последва войниците.
На палубата един матрос плачеше.
— Защо плачеш? — попита го адмиралът.
Човекът на отговори, само посочи въжето, което държеше в ръка.
— Никой не знае, че аз ще умра и затова никой освен теб не ме оплаква, стари ми другарю по оръжие. Прегърни ме от името на моите близки и приятели.
После той погледна към „Гръмовержец“ и забеляза на юта група от трима души, които гледаха към „Минерва“. Един от тях държеше далекоглед.
— Отдръпнете се малко приятели, — каза Карачиоло на матросите, които бяха сключили плътен кръг около него. Пречите на милорд Нелсън да гледа.
Матросите се отдръпнаха.
За реята на фок-мачтата беше закрепено въже, което висеше над главата на Карачиоло.
Графът даде знак.
На врата на адмирала нахлузиха примка. Дванадесет човека хванаха другия край на въжето и повдигнаха тялото на десет фута от палубата. В същия миг се раздаде оръдеен изстрел и за момент всичко се скри зад гъстия дим.
Заповедта на Нелсън беше изпълнена.
Но макар английския адмирал да не беше изпуснал и най-малката подробност от екзекуцията, веднага след оръдейния изстрел, граф Тури слезе в каютата си и написа:
„Уведомявам негова светлост адмирал Нелсън, че присъдата, произнесена над Франческо Карачиоло е приведена в изпълнение в съответствие с вашите заповеди.
Незабавно беше спусната лодка, за да отнесе съобщението на Нелсън. Адмиралът не се нуждаеше от подобна информация, тъй като не беше изпуснал нито една подробност, а освен това трупът, който се клатеше под реята на „Минерва“, не оставяше и място за съмнение. Затова още преди лодката да доплува до неговия кораб, той вече беше написал на генерал Ектън следното писмо:
„Милостиви господине!
Не мога да изпратя на Ваша светлост материалите от съдебния процес на този негодник Карачиоло. Мога само да Ви съобщя, че тази сутрин той беше съден и получи справедлива присъда, която е изпълнена.