Кралят заминава утре вечер с малката войска, която успя да събере. Много от това, което остава неясно при кореспонденцията, ще се разясни при устна беседа. Колкото до мен, то за голямо мое съжаление не мога да съпровождам краля. Сърцето ми би се зарадвало при вида на встъпването му в Неапол. Какъв балсам за душата ми, какъв лек за тежките ми рани би било да чуя ликуващите викове на тази част от народа, която му е останала вярна! Но множество съображения ме задържат и аз ще остана тук, за да плача и да моля нашия Бог да напътствува и подкрепя краля във великото му начинание. Съпровождащите краля лица ще Ви предадат моята най-висока признателност, както и моето искрено възхищение от проведената от Вас операция, която граничи с чудо.
Но аз съм твърде откровена да скрия от Ваше Високопреосвещенство, че договора за капитулация, сключен с метежниците, никак не ми харесва, особено след това, което бях Ви писала и в което Вие ме убеждавахте. Ето защо, аз мълча по този въпрос, сърцето ми не би ми позволило да Ви хваля за подобно деяние. Но днес всичко приключи по най-добрия начин и както вече Ви казах, при един личен разговор, всичко ще се разясни и, надявам се, ще стигне благополучен край, тъй като всичко е било вършено за по-голяма слава и по-голямо благоденствие на Държавата.
А сега, когато Ваше Високопреосвещенство има по-малко грижи, ще си позволя да Ви помоля да ми съобщавате редовно за всички извънредни обстоятелства, които биха могли да възникнат, като можете винаги да разчитате на съвети, дадени Ви от чисто сърце. Само едно ме огорчава, а именно, невъзможността лично да Ви уверя в дълбоката си и вечна благодарност и уважение с които оставам най-искрен приятел на Ваше Високопреосвещенство.
По всичко, което вече показахме на нашите читатели, и поп прочетените от нас писма на августейшите съпрузи и, най-вече, от току-що приведеното писмо на кралицата, е лесно да се досетим, че кардинал Руфо, на когото чувството за справедливост ни заставя да отдадем дължимото, в периода на страшната реакция от 1799 година се оказа изкупителна жертва на кралската власт. Романистът вече поправи някои грешки на историците — съзнателни грешки на роялистките писатели, които искаха да стоварят на кардинала отговорността пред потомството за касапницата, подстрекавана от безсърдечния крал и отмъстителната кралица. От друга страна, поправихме и някои неволни грешки на писатели-патриоти, които не се имали достъп до документите, които можеха да попаднат в ръцете на безпристрастния писател едва след падането на трона, и като не бяха се осмелили да предявят на венценосната двойка толкова ужасно обвинение и започнаха да търсят другаде техните съучастници и вдъхновители.
А сега да възобновим нашата повест. Ние не само не се приближаваме към края, но, напротив, едва сега започваме разказа за кървавите и позорни деяния.
LXXXIV
КАКВО ПОПРЕЧИ НА ПОЛКОВНИК МЕЖАН ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ФОРТА САН ЕЛМО ЗАЕДНО СЪС САЛВАТО ПРЕЗ НОЩТА НА 27 СРЕЩУ 28 ЮНИ
Ние помним, че тъй като не се доверяваха — не на думите на кардинала, а на обещанията на Нелсън, — Салвато и Луиза се отправиха да търсят убежище в замъка Сан Елмо, което им беше предоставено от пресметливия Межан срещу двадесет хиляди франка за всеки от тях. Помним също, че по време на спешното си пътуване до Молизе Салвато беше събрал двеста хиляди франка. От тях почти петдесет хиляди бяха отишли за организирането на калабрийските доброволци, за покриването на насъщните разходи на най-бедните от тях, за помощ на ранените и за заплата на тези, които ги обслужваха в Новия замък. Сто двадесет и пет хиляди, както писа Салвато на баща си, бяха заровени в подножието на лаврово дърво до гроба на Вергилий.