Когато се прощаваше с Микеле, който искаше да сподели съдбата на другарите си и се качи на тартана, Салвато накара младия ладзарони да приеме три хиляди франка, за да не се окаже без пукната пара в чуждата земя.
Така че в момента, когато влизаха във форта Сан Елмо, Салвато разполагаше с двадесет и две, или двадесет и три хиляди франка. Когато младият човек дойде да моли за гостоприемство, той веднага предаде на Межан половината от договорената сума, като обеща да донесе останалите още същата нощ. Полковникът внимателно преброи парите и ги заключи в чекмеджето на писалището си. Тъй като сметката излизаше, той предостави на Салвато и Луиза двете най-хубави стаи в замъка.
Вечерта Салвато съобщи, че ще трябва да предприеме нощно пътуване и помоли да му съобщят парола, за да може безпрепятствено да се върне във форта, след като постигне целта на експедицията си.
Межан отговори, че Салвато като военен трябва отлично да знае колко строги са правилата по време на война, че паролата не трябва да се поверява никому, тъй като може да стигне и до чужди уши и да постави под заплаха безопасността на замъка. Но като се досети защо Салвато иска да напусне форта, Межан предложи да му даде съпровождащ офицер, или ако младият човек предпочита неговата собствена компания, можеше да го съпроводи лично.
Салвато отговори, че компанията на полковник Межан би му била много по-приятна и че двамата могат да тръгнат още същата нощ.
Това се оказа невъзможно, тъй като полковникът, който трябваше да поеме охраната на замъка, щеше да се яви едва след две денонощия. Межан добави твърде учтиво, че ако става дума за останалите двадесет хиляди франка, то при наличието на живи заложници и половината от уговорената сума, той може да почака няколко дни.
Салвато отвърна: „Чисти сметки, добри приятели“ и продължи, че колкото по-скоро донесе останалата сума, толкова по-добре ще бъде и за двамата.
Всъщност, полковникът имаше други планове за предстоящата нощ. Той искаше да предложи на Руфо още един изход от положението и затова взе от него пропуск за един от своите офицери, който щеше да представи на кардинала новите предложения за предаване на форта.
Този офицер беше той самият.
Ние няма да бъдем обвинени в това, че щадим съотечествениците си. В цялата история на завоюването на Неапол има само няколко негодници, като комисаря Фейпу и полковник Межан, негодници, които винаги изскачат от военните канцеларии и тръгват след армията в лов на плячката. И, така както прославяхме тези, които имат право на слава, така сега заклеймяваме тези, които са се покрили с позор.
Кардиналът беше морално задължен да приеме всяко предложение, което можеше да предотврати кръвопролитията. Затова, в десет часа вечерта, той изпрати маркиз Маласпина с пропуска, като за безопасност му даде ескорт от десет човека.
Межан се преоблече в цивилния костюм, даде си сам неограничени пълномощия за преговори, представи се за секретар на коменданта и последва маркиза.
В единадесет часа мнимият секретар беше представен на кардинал Руфо. Тази среща се състоя през нощта на 27 срещу 28 юни, още преди кардиналът да узнае за вероломството на Нелсън, — напротив, като получи от Тръбридж и Бол уверения, че адмиралът няма да пречи на патриотите да се качат на корабите, Руфо искрено вярваше в честното спазване на договора.
Както вече казахме, Межан беше направил вече един неуспешен опит да сключи сделка с кардинала, като беше получил категоричен отговор: „Аз воювам с желязо, а не със злато!“. Затова Руфо посрещна твърде хладно неговия секретар.
— Какво ще кажете, господине? Може би ви е заповядано да ми направите устно предложение, няма да кажа по-разумно, но по-близко до понятието за воинска чест от това, което ми беше направено в писмен вид и получи както вероятно знаете, заслужения отговор от моя страна.
Межан с досада прехапа устни.
— Моите предложения, в същност предложенията на полковник Межан, които имам честта да изложа на Ваше Високопреосвещенство, имат две страни, — каза той. — Едната е лична и човечността ми повелява да започна с нея. Другата е военна и полковникът ще прибегне към нея само при крайна необходимост, ако Вие го принудите за това.
— Слушам Ви, господине.
— Моите другари, по-точно другарите на полковник Межан, комендантът Маса и Л’Aypopa, водеха преговори и договориха условията, от които метежниците трябва да бъдат повече от доволни. Но с Межан нещата стоят иначе: той не е метежник, а противник, и то могъщ, тъй като представя Франция. Ако той преговаря, трябва да има право на по-добри условия от тези двама господа.