Утре, по Ваша и на адмирал Нелсън покана, а главно, за да удържа на думата си, ще отпътувам под охраната на войските за Прочида, ще се видя там с Вас, ще Ви предам всички свои разпореждания и ще взема всички необходими мерки, за да осигуря покоя и благоденствието на поданиците, които са ми останали верни.
Предупреждавам Ви предварително за това и Ви уверявам в неизменната ми благосклонност.
Действително, на другия ден, трети юли, кралят се качи на кораб, но не на „Сихорс“, както предполагаше Нелсън, а на фрегата „Сирена“. Той се боеше да окаже предпочитание на англичаните при своето завръщане, както беше направил при отпътуването си от Неапол, за да не предизвика още по-голямо възмущение в неаполитанския флот, който и без това вече роптаеше заради осъждането и екзекуцията на Карачиоло.
Ние казахме, че още щом пристигна на Прочида кралят писа на Руфо. Но въпреки уверенията в дружба, или по-точно, именно поради тях, можеше да се съди, че между двете сиятелни особи е започнало охлаждане в отношенията.
Фердинанд доведе със себе си Ектън и Кастелчикала. Кралицата благоволи да остане в Палермо: тя знаеше колко непопулярна е в Неапол и се боеше присъствието й да не навреди на триумфа на краля.
През целия ден на 9-ти юли кралят остана на Прочида, изслуша отчета на Спечале и въпреки отвращението си от всякакъв труд, лично състави списък на членовете на новата Държавна джунта, и списък на престъпниците, които трябваше да бъдат съдени. Не трябва да се съмняваме какво наказание беше благоволил да избере Фердинанд: ние държахме в ръка този двоен списък, написан от начало до край от ръката на негово величество.
Отначало ще представим на читателите списъка на палачите, подредени почин и звания, а после — списъка на жертвите.
Държавната джунта, назначена от краля се състоеше от следните лица:
Председател — Феличе Романо.
Държавен обвинител — Гуидобалди.
Съдии: съветниците Антонио дела Рока, дон Анжело ди Фиоре, дон Гаетано Самбути, дон Винченцо Спечале.
Прокурор — дон Алесандро Нава.
Защитници на обвиняемите — съветниците Ванвители и Молес. Разбира се, двете последни лица добавени, за да се придаде на всичко законен вид.
На тази Държавна Джунта беше заповядано да провежда извънреден съд, с други думи, да произнася смъртна присъда без право на обжалване на:
всички, които бяха отнели от коменданта Роберто Бранди замъка Сан Елмо, преди всичко, разбира се, Николино Карачиоло (за щастие, Николино, който беше получил от Салвато заповед да спаси адмирал Карачиоло и се яви във фермата в деня на арестуването на адмирала, узна за предателството и без да губи нито минута побягна през полята към Капуа, където се постави под покровителството на командващия френския гарнизон полковник Жирардон);
всички, които са помагали на французите да влязат в Неапол;
всички, които са вдигнали оръжие срещу ладзароните;
всички, които след примирието са продължили отношенията си с французите;
всички длъжностни лица на републиката;
всички членове на републиканското правителство;
всички народни представители;
всички служители на републиканското правителство;
всички генерали;
всички членове на висшия военен съд;
всички членове на революционния трибунал;
всички, които са се сражавали против кралските войски;
всички, които са вземали участие в събарянето на статуята на Карл III;
всички, които са взели участие в заседанието на дървото на Свободата, на мястото на тази статуя;
всички, които са участвували в унищожаването на кралските емблеми на Дворцовия площад, бурбонските или английските знамена, или дори само са присъствували при извършването на това деяние;
най-после, всички, които устно или писмено са употребили думи, оскърбителни за особата на краля, или членове на кралското семейство.
Една-единствена заповед заплашваше със смърт почти четиридесет хиляди граждани.
По-меки присъди, които предвиждаха само изгнание щяха да засегнат около шейсет хиляди.
Това правеше близо една четвърт от цялото население на Неапол.
Над това занимание, което кралят сметна за най-спешно, той прекара целия ден на девети юли.
Сутринта на десети фрегата „Сирена“ излезе от пристанището на Прочида и се насочи към „Гръмовержец“. Кралят още не беше стъпил на палубата, когато след свирката на боцмана целият кораб изведнъж се покри със знамена, като на голям празник, и се дочу салют от тридесет и три оръдейни изстрела.