Из града вече пълзеше мълвата, че кралят е на Прочида. Канонадата извести на народа, че той се намира на борда на флагманския кораб. И веднага крайбрежието на Кияйи, Санта Лучия и Маринела се запълни от огромна тълпа. Множество лодки, украсени с цветни флагове, излязоха от пристанището, или се отделиха от брега и се насочи към английската ескадра, за да приветствува краля и да извикат: „Добре дошли!“ Кралят стоеше на палубата и гледаше през далекогледа си към замъка Сан Елмо, по който, сигурно в чест на неговото пристигане, яростно стреляше едно английско оръдие. Изведнъж един английски снаряд случайно попадна в дръжката на френското знаме, което се рееше над крепостта. Може би, обсаждащите нарочно бяха избрали този момент, за да доставят удоволствие на краля, и той го сметна за добро знамение. Действително, скоро на мястото на сваленото трицветно знаме над крепостта се издигна бял флаг, с което обсадените показваха съгласието си да встъпят в преговори.
Неочакваната поява на този символ на мира, предизвикан сякаш от пристигането на краля, имаше магическо въздействие върху присъствуващите. Цялата многохилядна тълпа се взриви от ликуващи викове и аплодисменти, а оръдията от замъка Уово и Новия замък радостно отвърнаха на оръдейния салют на борда на английския флагман.
Нека ни бъде позволено да заимстваме няколко реда от автора на историята на кардинал Руфо, Доменико Сакинели, за падането на френското знаме, — те са твърде интересни и си струва да ги приведем тук, още повече че те с нищо няма да попречат на нашето повествование:
„Да посветим един абзац, — пише Сакинели, — на странните случайности по време на тази революция:
На двадесет и трети януари оръдеен снаряд, изстрелян от якобинци от форта Сан Елмо, улучи дръжката на кралското знаме над Новия замък и падането му предопредели влизането на френските войски в Неапол;
на двадесет и втори март снаряд свали републиканското знаме на замъка Котрона и този случай, възприет като чудо, повлече след себе си метеж на гарнизона против патриотите и облекчи превземането на замъка от роялистите;
най-после, на десети юли, падането на френското знаме над замъка Сан Елмо доведе до капитулацията на този форт.
Тези, които поискат да съпоставят датите, — продължава историкът, — ще видят, че всички тези случайности, както и най-важните събития от цялата неаполитанска кампания на кардинал Руфо, ставаха в петък“.
А сега да оставим замъка Сан Елмо — ние още не веднъж ще надничаме в него — и да проследим една лодка, която се отдели от брега, малко над моста Магдалина, — се плъзга но водата покрай шумните и празнично украсени корабчета, безмълвна, сурова, без нито един вимпел на борда. Тази лодка отвежда кардинал Руфо при краля, за да моли за една единствена милост: в замяна на спечелената за него държава, да се съгласи да изпълни договора, сключен от кардинала от негово име и да не опетни кралската чест с нарушаването му.
Ето още един случай, когато романистът трябва да предаде перото си на историка, когато въображението няма право да добави нито дума към неоспоримия текст на летописеца. Нека читателят благоволи да си спомни, че следните редове са взети от книгата, публикувана от Доменико Сакинели през 1836 година, в самия разгар на царуването на Фердинанд II, този безжалостен потисник на печата, при това, публикувана с позволението на цензура. И така, ето собствените думи на почтения историк:
„Докато вървяха преговорите с френския комендант за предаването на форта Сан Елмо, кардиналът се яви на борда на «Гръмовержец», за да докладва лично на Фердинанд за поведението на англичаните при капитулацията на замъка Уово и Новия замък и за това, какъв скандал предизвика нарушаването на договора. Отначало Негово Величество беше склонен да прояви уважение към условията за капитулация и да се придържа към тях, но не пожела да реши нищо окончателно, без да изслуша Нелсън и Хамилтън. Двамата бяха повикани, за да изкажат мнението си.
Хамилтън се позова на дипломатическата доктрина, според която владетелите не сключват договори с метежници, и заяви, че договорът трябва да бъде анулиран. Нелсън започна без никакви заобикалки. Той изказа дълбока си ненавист към всички революционери, въодушевили се от френския пример, и заяви, че трябва да се изкорени злото, за да се предотвратят по-сетнешните нещастия, тъй като републиканците упорствуват в града и не са способни на разкаяние. Само да им дадат малко свобода, и те ще извършат още по-страшни престъпления и най-после, ако ги оставят без наказание, това ще бъде съблазън за всички злодеи. Нелсън успя да унищожи всички доводи на кардинал Руфо относно договорите, успя и в стремежа си да парализира намерението на краля да благоприятства на тези доводи, и появилата се за миг склонност към милосърдие у краля.“